телефони ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

 

Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

И най-голям, и най-модерен


Този проект на "Икономедиа" АД е финансиран от Европейския съюз - Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Целта му е да представи успешни земеделски практики, реализирани с подкрепата на европейските фондове и в частност чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).


Стойността на инвестицията в "Арон Райс" - Съединение, е 7 583 222 лв., субсидията по Програмата за развитие на селските райони е 3.650 млн. лв., а останалата част от парите са осигурени чрез банков заем.

 


 
ПРОЕКТИТЕ

Екипът на "Арон райс" ООД - град Съединение, изгражда и оборудва предприятието си за производство на ориз заедно със силозно стопанство за съхранение на 12 хил. тона зърно с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони. Проектът на дружеството е по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Внесен е в Разплащателната агенция през август 2009 г., а договорът е сключен през декември същата година.

Стойността на инвестицията е 7 583 222 лв., субсидията е 3.650 млн. лв., а останалата част от парите са осигурени чрез банков заем.

Проектът е изпълнен за година и половина – от юни 2009 до януари 2011 г. Заявката за плащане е подадена в Разплащателната агенция през септември 2011 г. Очаква се субсидията да бъде изплатена до няколко месеца.

Съдружниците в "Арон райс" Георги Видолов и Мирослав Праматаров са и собственици на най-големия производител на ориз в България - фирма "Арон", която също има два успешно изпълнени проекти по Програмата за развитие на селските райони.

И двата са по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" за закупуване на специализирана аграрна техника. Първият е на стойност близо 489 хил. лв. Одобрен е през 2008 г., а субсидията от близо 245 хил. лв. е изплатена през 2009 г.

Следващият проект на "Арон" ООД е на стойност 930 хил. лв. Той получава одобрение през 2010 г. Еврофинансирането по него е 372 хил. лв. Средствата са изплатени през април 2011 г.

Лаик в областта на преработващата промишленост вероятно би се учудил от факта, че в най-голямото предприятие за преработка на ориз в България са заети само дванайсет служители. Това е броят на работещите в производствения отдел на завода на "Арон райс" в град Съединение. Предприятието има претенции да е и най-модерният производител на ориз на Балканския полуостров. Инвестицията за изграждането му е близо 7.590 млн. лв., като 3.650 млн. лв. от тях са безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони. Именно модерните автоматизирани системи и изцяло компютърното управление на всички операции в производствения цикъл са причината за минималната нужда от "жива работна ръка", обяснява производственият мениджър в завода Иво Медарски. Затова в двете дружества на собствениците Георги Видолов и Мирослав Праматаров - "Арон" и "Арон райс", които се занимават с производството и преработката на ориз, са заети общо 50 души.

От лозя към оризарна

Съвместният бизнес на двамата пловдивчани Георги Видолов и Мирослав Праматаров започва през 2004 г., когато с проект по програма САПАРД създават лозя. Покрай събирането на земя за лозов масив арендаторите им предлагат и оризови "клетки". Започват с 500 дка насаждения. "И така първата година гледахме ориз по задължение, но реализирахме продукцията си неочаквано добре и това ни мотивира през следващата година да заложим повече площи и да започнем да мислим по-сериозно за това производство", разказва Видолов. Обяснява, че по онова време традициите в оризопроизводството в България били замрели. "Много трудно намерихме специалисти агрономи, които да разбират от отглеждане на ориз", спомня си предприемачът. От друга страна обаче, точно липсата на големи оризопроизводители тогава позволила на компанията да бъде сред първите, които развиват технологиите в този специфичен сектор.

И така от 500 дка оризови насаждения сега фирма "Арон" на Георги Видолов и Мирослав Праматаров стопанисва близо 15 500 дка в землището на Съединение и Пазарджик, което по думите на собствениците я превръща в най-големия производител на този вид култура в България.

Около 60 – 70% от земята са под аренда, останалата е собственост на фирмата. Дружеството "Арон", което се занимава изцяло с производството на ориз като суровина, печели два проекта по Програмата за развитие на селските райони, с които модернизира стопанството си (виж каре "Проектите").

Последната инвестиция, която реализират пловдивските бизнесмени, е по проект на другото им дружество - "Арон райс". С изграждането на новия модерен завод собствениците затварят цикъла "от полето до трапезата". В резултат "Арон" отглежда семена за посев, засажда ги, произвежда оризовата арпа и я доставя на фирма "Арон райс", която на свой ред преработва суровината и я превръща в готов продукт.

За да се трансформира арпата

в ориз,тя минава през доста технологични операции. След постъпването й в предприятието отива в лаборатория за първоначален анализ, който установява степента на влага, количеството на примесите и сортовата чистота, обяснява производственият мениджър на "Арон райс" Иво Медарски. След това пътят на арпата минава през разтоварището, откъдето посредством редлери (транспортиращи съоръжения), разположени под земята, се депонира до мястото, където се осъществява най-трудният и важен процес – сушенето.

Операцията се извършва в четири сушилни, които по думите на мениджъра използват супермодерна технология. Съоръжението е производство на тайванската фирма Suncue. "Уникалното при линията е, че тя оползотворява отпадъчния продукт (оризовата люспа) за гориво - топлият въздух, получен при горенето й, се използва като сушилен агент", пояснява специалистът. Постъпвайки в пещта, въздухът се аерира в горивната камера, люспите изгарят и се превръщат в пепел. По думите на Медарски всички други начини на сушене, използвани в Европа, изискват употребата и на друг вид гориво. "Линията за сушене на арпа в нашето предприятие е много икономична и е в съгласие с последните тенденции за екологично производство, не само защото оползотворява естествен отпадъчен продукт, а и защото изгорелите газове се филтрират два пъти, преди да бъдат изхвърлени в атмосферата", казва Иво Медарски.

След като е изсушена, оризовата арпа се подава към елеваторната кула за транспортиране към силозите за съхранение. Силозното стопанство, изградено в рамките на същия инвестиционен проект, се състои от десет силоза - всеки с капацитет 1200 тона. И тук всичко е автоматизирано и контролирано от компютри.

От силозите изсушеният ориз се подава в оризарната, където се извършва и същинската преработка на суровината. Процесите тук се управляват от програма на швейцарската фирма Buhler, която е и доставчик на основното оборудване.

Оризарната е с капацитет 4.5 тона на час. "Броят на елеваторите в този вид съоръжения е минимален, използва се повече т. нар. самотечен транспорт, което обуславя производство с по-малко начупен ориз", обяснява Иво Медарски. И отбелязва, че именно ниският процент на начупени зърна от общото производство е белег за качество.

След постъпването си от силозите в оризарната арпата отива в ситово-аспирационна машина, която я почиства от примесите. Следва отделителят, който премахва камъчетата – "много важна машина в производството на ориз, защото от нея се определя чистотата, а оттам и качеството на готовия продукт", обяснява Медарски. После оризът отива в лющачна машина, която премахва люспата. На това ниво на производство се получава кафявият ориз. "Той е по-скъп от белия, защото е диетичен, съдържа повече фибри и микроелементи, повече витамини от групата В", обяснява Иво Медарски.

Впоследствие преминаването на ориза през следващите процеси на преработка – шлайфане и полиране, го превръща в бял. След като е полиран, оризът постъпва в планзифтер – машина с девет сита с различни отвори, които го сепарират на три фракции. "Така в края на първия етап на преработка имаме три вместимости - цял ориз, начупен ориз (от 2/3 до 1/3 от зърното) и връхчета (под 1/3), които са суровина във фуражното производство и пивоварната индустрия", обяснява производственият мениджър. И добавя, че стагнацията на пазара поражда търсенето предимно на начупен ориз. "Политиката на дискаунтърите в момента е да търсят възможно най-ниската цена на ориза, затова те настояват да получат продукт с ниско качество", разкрива производственият мениджър. По думите му големите търговски вериги търсели ориз, в който съдържанието на начупените зърна стига до 40%, а нормалното съдържание, и то на евтините марки, е до 15%. Заради модерната производствена технология начупените зърна са вторичен продукт от производството на "Арон райс".

Технологично и ефективно

С уговорката, че икономиката се развива постоянно и няма информация дали през настоящата година се е появил някой производител с по-съвременна технология, Георги Видолов твърди, че предприятието в Съединение е най-модерното не само на Балканите, но и в Европа. "Няколко са показателите, които отличават нашето предприятие от други в същия бранш", обяснява собственикът. Първото е технологията на сушене, в която се използва собственият отпадъчен продукт (люспите) за изсушаване на арпата. "Освен икономически изгодна тази технология е и екологично чиста, тъй като това са органични продукти, които не замърсяват околната среда", обяснява Видолов. При различните технологични операции в процеса на преработка във въздуха се отделят фини прахови частици. "Повечето преработватели събират само по-едрите частици, а при нашето производство ние изпускаме в атмосферата въздух, който е по-чист от този, който взимаме отвън", коментира Георги Видолов. Защото твърдите частици в пушека се улавят от специална система, която пулверизира вода и така те не попадат в атмосферата. "Именно пречистването на отпадъците от горенето ни отличава от повечето предприятия на територията на България, а и на Европа", казва още бизнесменът.

И обяснява: "Направихме го, защото, въпреки че е в промишлена зона, предприятието ни е близо до населено място. Не искахме да сме причина хората да се чувстват зле от това, а и искаме да избегнем евентуални бъдещи проблеми в тази насока", отбелязва Видолов.

Бизнесменът твърди също, че оборудването на фабриката е сред най-добрите в света. "В повечето технологични линии машините са разположени една зад друга на един етаж. Това налага след всяка преработка оризът да се качва на машините, защото входовете им са високо горе и след всяка преработка той пада отново долу", обяснява Видолов. И отбелязва, че оризарната на "Арон райс" е проектирана така, че машините са разположени вертикално. По този начин се спестяват няколко елеватора, а оттам и електроенергия. Друго предимство на вертикалната технология е, че заради по-малкото качване и слизане на ориза количеството на цели зърна е по-голямо.

Оцеляване или печалба

"Арон райс" продава продукцията си предимно на едро - на клиенти, които предлагат ориз на пазара под техни марки. От няколко месеца дружеството предлага и под собствена марка - "Ризарон", но Георги Видолов споделя, че засега няма амбиции да завзема голям дял от този пазар. "Нашата сила е в производството и преработката на ориз, така че целта ни е да произвеждаме големи количества с добро качество, които да предлагаме на търговци със собствени пазари и традиции в продажбата на дребно", казва бизнесменът.

"Арон райс" продава и извън България. "Обикновено осъществяваме експорт само когато имаме наистина добра цена, защото нашият ориз е много качествен и съответно не е много евтин", обяснява Георги Видолов. Допълва, че пазарът в момента е труден заради високата себестойност на българския продукт в сравнение с този, произвеждан в Гърция и Италия, където са най-големите им конкуренти. Проблемът по думите на Видолов идва от по-ниските субсидии, които оризопроизводителите в България получават. "Така себестойността на продукта, произвеждан в Европа, е 100 евро на тон, т.е. с 20 – 25% по-ниска в сравнение с нашата. Това ни поставя в неравностойно положение", казва той. Все пак оризопроизводителят е оптимист по отношение на бъдещето на сектора. "Политиката на Брюксел в земеделския отрасъл дава заявки да изравни субсидиите през 2013 или 2014 г. в рамките на Европейския съюз, което ще позволи на българските производители да участват в по-широк пазарен сегмент", е мнението на Видолов. Казва също: "Земеделието е сектор, в който понякога е по-важно да оцелееш, отколкото да спечелиш." Признава обаче, че през последните няколко години производството не просто оцелява, а добрите печалби са насърчили новите инвестиции.

Очаква се до края на годината "Арон райс" да произведе 9000 тона ориз. Продажната му цена е 620 евро на тон. Заложената в инвестиционния проект печалба е 10%.
 

 

БЛИЦ

 

Георги Видолов: Финасирането ни даде възможност за по-смели и модерни решения
 
Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Не смятам, че съм загубил нещо. Така или иначе аз и партньорът ми бяхме решили да изпълним този проект, но финансовата помощ от програмата за нас е от голяма полза. Това ни даде възможност да вземем по-смели и модерни решения. Няма нещо, което да сме загубили.
 
Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Да, бих кандидатствал. Заради различни трудности, които сме имали в хода на изпълнението на проекта, е имало моменти, когато съм си казвал, че не бих се захванал отново с нещо подобно. Но тези неща минават и разбираш, че в крайна сметка си заслужава.
 
Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Бих прецизирал проектирането. Всеки, който прави такъв проект, трябва много точно да преценява всичко до най-малкия детайл още на етапа на проектирането, за да не се налага да се променя проектът, когато вече изпълнението е започнало. Тоест, ако сега стартирах, щях да обърна по-голямо внимание на проектирането.
 
Какви са препоръките ви към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Към самата програма не мога да кажа, защото не я познавам в детайли. Към фонд "Земеделие" препоръките ми са за по-експедитивно вземане на становища, когато се появи нещо извънредно при изпълнението на проектите. Като цяло трябва да са по-ефективни в работата си, за да могат европейските субсидии да бъдат по-добре усвоявани.
 

 
ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА
 
Теодора Овчарова, ръководител на отдел "Европейски програми" в "Елана инвестмънт" - София:
За мен разработването на проекта на "Арон райс" ООД беше специално преживяване, тъй като амбицията да се създаде най-модерното съоръжение за производство и преработка на ориз поставяше много предизвикателства пред планирането на една мащабна инициатива, едновременно със строителство и оборудване. Така че това беше доста сложен проект, чието разработване стана безпроблемно благодарение на визията и професионализма на собствениците, които са инвеститори. Георги Видолов и Мирослав Праматаров, както и техният екип, са абсолютни професионалисти, които познават в детайли бизнеса си и точно затова могат успешно да планират голяма инвестиция. Фирмата "Арон" е наш клиент от 2008 г., като модерното оризово предприятие е всъщност третият ни успешен съвместен проект по Програмата за развитие на селските райони."
 
Иван Христосков, управител на "Исав – 1" ЕООД - Пазарджик:
"Инвестицията на "Арон райс" според мен е изключително добра. Като стар професионалист в бранша смело мога да кажа, че използваната в тяхното предприятие технология е съвършена. Машините им са произведени от най-добрите компании на пазара, силозите също са супермодерни, тъй като процесът на съхранение на арпата е под пълен контрол. Изобщо предприятието е на съвременно европейско ниво. Като техен клиент твърдя, че продуктът им е един от най-добрите в България. Най-важното, което отличава ориза на "Арон райс", е прецизното почистване на арпата, което от своя страна е предпоставка за качествената преработка. Машината, която се използва за сортирането на оризовите зърна по цвят и големина, също е от голямо значение, а тяхната е много добра. Като обобщение мога да кажа, че инвестиционният проект на "Арон райс" е перфектен и от технологична, и от техническа гледна точка."
 
Венко Пачов, управител на "Агриндо" ЕООД - Белозем:
"Въпреки че сме конкуренти, със собствениците на "Арон райс" поддържаме колегиални и дори приятелски отношения. Те са стабилни и точни хора. Предприятието е много хубаво и модерно. По мое мнение, тъй като площта на оризарната е доста голяма, би могъл да се увеличи и капацитетът на производство, като се закупят повече машини. Искрено им желая успех в бизнеса, за да могат един ден да увеличат мощностите си и да произвеждат повече."

 

 

 

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

October
Su Mo Tu We Th Fr Sa
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4
2 октомври 2017 г.
Започва приемът на заявления за целеви кредит за закупуване на минерален тор и/ или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2018
5 октомври 2017 г.
Прием на документи, доказващи реализирани количества мляко и /или млечни продукти в периода 1.10.2016 до 30.09.2017
Прием на декларации за разпределение на новородени телета в стопанството за периода 1.10.2016 до 30.09.2017.
9 октомври 2017 г.
Започва прием на заявления по схема de minimis за производители на череши за компенсиране на щети, нанесени от неблагоприятни климатични събития през 2017 г.
9 октомври 2017 г.
Започва прием на заявления по схема de minimis за подпомагане на животновъди, които отглеждат млечни и месодайни крави, биволици, овце-майки и кози-майки.
16 октомври 2017 г.
Започва прием по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период”.
20 октомври 2017 г.
Приключва приемът на заявления по схема de minimis за производители на череши за компенсиране на щети, нанесени от неблагоприятни климатични събития през 2017 г.
27 октомври 2017 г.
Приключва приемът на заявления по схема de minimis за подпомагане на животновъди, които отглеждат млечни и месодайни крави, биволици, овце-майки и кози-майки.
30 октомври 2017 г.
Прием на документи, доказващи реализирани количества мляко и /или млечни продукти в периода 1.10.2016 до 30.09.2017
Прием на декларации за разпределение на новородени телета в стопанството за периода 1.10.2016 до 30.09.2017.
31 октомври 2017 г.
Приключва приемът на заявления по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.
31 октомври 2017 г.
Приключва приемът по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период”.

 

Училищен плод

Регистър на получателите на помощи de minimis, съгл. Регламент №1408/2013 г. за три данъчни години, включващи настоящата и предходните две