Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906

Министерство на земеделието

Бизнес като на шега


Този проект на "Икономедиа" АД е финансиран от Европейския съюз - Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Целта му е да представи успешни земеделски практики, реализирани с подкрепата на европейските фондове и в частност чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).


Проектът на Фани Илиева от Дупница е за създаване на зеленчукова и овощна градина в село Мламолово, Кюстендилска област, и е на стойност 25 хиляди евро. Финансиран е по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Програмата за развитие на селските райони, която подкрепя инвестициите в земеделие на хора на възраст от 18 до 40 (ненавършени) години.

 


 
ПРОЕКТЪТ

Проектът на Фани Илиева от Дупница е за създаване на зеленчукова и овощна градина в село Мламолово, Кюстендилска област, и е на стойност 25 хиляди евро. Финансиран е по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Програмата за развитие на селските райони, която подкрепя инвестициите в земеделие на хора на възраст от 18 до 40 (ненавършени) години.

Финансирането е за пет години. През първата година Фани Илиева е засадила декар и половина домати, през втората – два декара краставици, а през третата трябва да засади 2.3 декара овошки. С парите по проекта е закупила и земя в село Блажиево, Благоевградско, където ще сади орехови дръвчета.

Досега Фани е получила половината сума – 12 500 евро. Следващата част трябва да дойде след проверка на експерти от Разплащателната агенция до края на третата година. Парите ще й бъдат преведени само ако е изпълнила всичко, заложено в бизнес плана, приложен при кандидатстването .

 
"От три години се занимавам със земеделие. Реших го спонтанно – хората в малък град като нашия нямат много пари, живеят трудно, не виждам смисъл да отварям заведения и магазини и така... реших, че искам да си садя дръвчета."

Казаното представя в голяма степен Фани Илиева от Дупница. Емоционална, директна, интуитивна и непрагматична. По младежки ентусиазирана и някак неуместно млада за земеделец, поне в стереотипите, които имаме.

Фани е на 24 години. Завършва гимназия с математика и английски и няма никакво аграрно образование. Едната от алтернативите й е да замине за чужбина и да работи каквото и де е като голяма част от връстниците й. Докато обмисля с нежелание варианта, разбира за Програмата за развитие на селските райони. Хората в околните села учудено и с недоверие обсъждат възможността "да се получават европейски пари безвъзмездно".

От нула до три

Решава да провери как стоят нещата. Чете в интернет, а после отива и в Кюстендил, в местния офис на Националната служба за съвети по земеделието, където една от служителките й помага много. "Реално ми написа проекта и бизнес плана - разказва Фани. За всичко се обръщах към нея. И до ден днешен я търся, когато имам въпроси"

През 2008 Фани започва "нулевата година" (годината преди старта на проекта, но задължителна от гледна точка на финансирането му) с една малка градина домати в село Мламолово, Кюстендилска област, почти на шега. Разплащателната агенция към земеделското министерство обаче одобрява проекта по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери".

Предвидената субсидия е в размер на 25 000 евро. Първата част от сумата вече е дошла и даже е похарчена - за 10 декара земя, където Фани Илиева ще сади овошки, и за трактор, с който да обработва градините си. Доста от средствата потъват в дребни на пръв поглед неща – 100 метра маркучи, инструменти, фреза и микробус на старо, с който превозва продукцията, кофите и инструментите.

В малкото стопанство работят родителите, както и приятелят на Фани. На няколко пъти наема жени, за да й помагат, и им плаща на ръка, но в региона не се намира лесно работна ръка. Защото "тук хората взимат големи пенсии (повечето са пенсионери от мини "Бобов дол") и не искат да работят на полето", обяснява Фани Илиева.

В момента Илиева е на прага на решителната трета година от програмата, в която според бизнес плана й трябва да насади овошки. Вече е преминала и безплатен квалификационен курс - 150 часа за обучение на млади земеделци (също финансиран от Програмата за развитие на селските райони), и е доволна, защото смята, че е научила важни неща. Проблемът според нея е в това, че курсът се организира на втората година от реализацията на проекта. На практика придобитите знания са позакъснели и младите хора не са могли да се възползват изцяло от наученото.

"Очаквах, че ще е по-лесно"

признава Фани. И продължава: "Баба ми казваше: "Детенце, не се занимавай с това", а аз не й вярвах."

Пролетта и лятото се оказват особено трудни сезони – младото момиче работи на полето от 6 сутринта, след това отива да помага в малко заведение в Дупница – собственост на родителите й. Късния следобед, "като мине жегата", се връща в градините в Мламолово (на 20 км от Дупница), където нерядко работи до 9 вечерта. "Така като ги погледнеш – нищо декари, а като тръгнеш да ги работиш – си капнал, свършване няма", въздъхва Фани.

Не без значение за малкия й бизнес са и промените в хода на проекта, които тя не е предвидила. През 2010 г. преференциите за земеделските производители паднаха и те вече плащат данък върху доходите си. Това са допълнителни разходи, които Фани не е предвидила. Освен това тя се самоосигурява като земеделски производител и плаща 85 лв. месечно. През зимата обаче няма никакви доходи от селскостопанска дейност.

"Ако човек няма нещо странично, от земеделие не може да се издържа", разсъждава Фани Илиева.

Несигурността й идва от и факта, че в тази сфера си много зависим от всякакви външни фактори. "Ранен мраз ще ти съсипе реколтата, силна градушка – също, ако има болест или бактерия, както лятната истерия с ешерихия коли, пак губиш."

На конкуренцията, която идва основно от вносните зеленчуци, Илиева гледа сериозно, но без да се тревожи особено. Чуждата продукция в България е главно от Гърция, Турция и Македония. Според Фани обаче оттам се внасят в големи количества добра на вид, но некачествена и сравнително евтина стока. "Сигурна съм, че моите продукти имат по-добри вкусови качества, но не и този добър търговски вид, казва Фани. А като не мога да ги продам на добра цена, не мога да си покрия и разходите." Тя обаче е окуражена от факта, че когато предлага зеленчуците си на борсата в Петрич и в магазини в Дупница, хората ги приемат при равни условия с вносните. Когато разбират, че са произведени от нея, даже се радва и на приятелски потупвания по рамото - "млад човек, български производител, браво, браво!".

Засега Фани няма ясна стратегия как да се справя с конкуренцията и изобщо не е много "на ти" с прагматичните решения и конкретни бъдещи планове. Признава, че просто има желание и енергия да се занимава със земеделие и това определя бизнес параметрите й, а не обратното.

"Ти луда ли си? Какво земеделие?!

Мислиш ли, че някой точно на теб ще ти даде парите?!" са само част от репликите, с които близките на Фани я спирали от доста екстремното според тях начинание да се занимава със земеделие. Сега с част от произведените домати и краставици зарежда и ресторантчето на родителите си, а те я гледат с повече респект, докато тя планира бъдещето.

Предстои й да сади орехови градини. Избрала е тези дръвчета, защото първоначално не била наясно със земята, почвата и климата в района и преценила, че орехът вирее по-лесно на повече места – "той е по-непретенциозна култура в сравнение с много други, издръжлив е на транспортиране, не са нужни хладилници за съхранение", обяснява избора си тя.

След орехите Фани Илиева иска да засади и лешници. Мечтае си бизнесът й така да се разрасне, че да отглежда 50 - 60 декара орехи, лешници и бадеми. Иска й се да са биологично чисти, а тя да има фабрика, в която да пакетира ядките, след което да ги изнася в чужбина. Споделя на шега и идеята си да "зарази" корените на бъдещите си бионасаждения с мицел, подобен на трюфел, и така да се замогне. "Разбира се, заразените дръвчета не държат цената на дивия трюфел, но не са и евтини. Още повече че няма да купувам прасета, които да издирват трюфелите (както става при дивата гъба), защото ще знам къде точно се намират моите", разсмива се тя.

На въпроса има ли план и мисли ли за финансиране на агроначинанието си в по-голям размер Фани Илиева признава, че разчита повече на импровизацията, но и на опита, който ще натрупа стъпка по стъпка. "Мисля, че ако оцелея първите 5 – 7 години в този бизнес и натрупам техника, ноу-хау и земя, която да обработвам, ще мога да се развивам", усмихва се момичето. И добавя: "Въпреки всичко съм оптимист и ако имам същата възможност за развитие и финансиране, пак ще приема. Имам време да експериментирам."
 
 

  
БЛИЦ

Цветан Цеков: Европейските пари са реверанс към българския производител

Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Спечелих това, че осъществих нещо, което до момента не е създавано в България и въпреки трудностите успях да го завърша. Загубих много нерви, средства и други неща в личен план.

Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Европейските пари са реверанс към българския производител. И ако наистина има отношение и грижа на институциите, това е единственият начин да дойде ренесансът на сектора. Съветът ми към всеки, който е тръгнал по този път, е хубаво да прецени възможностите си и това дали може да се справи с непредвидени обстоятелства, т.е. да има план B и C. А за това дали аз бих кандидатствал – да, надявам се да осъществя проекта си за плодохранилището именно със субсидия. Инвестицията ще около 1.5 млн. лв. Ще кандидатствам по същата мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Със сигурност бих настоявал за коректни отношения и ясни и точни условия и параметри в договора.

Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?

- Много излишни документи, голямо протакане, некомпетентност на експертите – това трябва да се промени. Но доколкото чувам, новото ръководство на фонд "Земеделие" има намерение да облекчи процедурите. Вероятно ще има 50% авансово финансиране, ще бъдат осигурени нисколихвени кредити.
 

  
ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА

Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България:

"Цветан Цеков е един от първите земеделски производители, който отглежда биоплодове. Създаденото високоефективно професионално овощно стопанство, прилагащо модерни технологии в отглеждането на ябълки и круши, има значителни икономически и социални ефекти. Реализираният проект е доказателство за повишения интерес към овощарството, както и за подобряване на видовото и сортовото разнообразие на овощните насаждения. Стопанството е добър пример за осигуряване на заетост на млади хора в селски, необлагодетелстван район. Цветан Цеков е член на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България и председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията."

Иван Вълков, управител на "Агробизнес консултинг" – София:

"Проектът на Цветан Цеков е сред най-специфичните, които сме консултирали. Инвестицията е много добре мотивирана и има силен икономически ефект. Изграденото защитно съоръжение против градушки е изключително иновативно за българското земеделие. Това е един от проектите, с които се гордеем. Работим с Цветан Цеков още от стартирането на земеделската му дейност, създаването на градината и закупуването на овощарската техника.
Той е динамичен човек, действа с размах. По този проект имаше доста затруднения, но въпреки това Цеков има идея да прави нещо ново, което показва, че не се отказва лесно и трудностите не го плашат. Затова бъдещите ни съвместни планове включват и разработване на проект за съхранение на произведената продукция."

Любен Дочев, управител на "Дочев – Агро" ООД, Пловдив:

"Познавам Цветан Цеков от няколко години. Проектът му за защитното съоръжение срещу градушки всъщност е вторият, който реализираме заедно. Първият беше изграждането на система за капково напояване на овощната му градина. Дружеството ни е представител за България на италианската фирма - производител на съоръжението против градушки, и съответно сме доставчик и изпълнител на проекта. Това беше доста скъпо и трудоемко начинание.

Отношенията ни Цветан Цеков са единствено на професионална основа, но ми направи впечатление на изключително коректен, точен и дисциплиниран човек. Той е солиден бизнесмен с широк мироглед. Мисля, че за да правиш екологично земеделие в България и да реализираш продукцията си успешно, се изискват нюх и обширни познания, които Цветан Цеков притежава."
От 1 януари 2023 г. до днес по ПРСР 2014-2020 (без мерките, администрирани от директни плащания) са изплатени:

11 672 785 лв

January
Su Mo Tu We Th Fr Sa
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4
6 януари 2023 г.
Краен срок за кандидатстване по BG06RDNP001-6.013 - Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.
31 януари 2023 г.
Kраен срок за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.