Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906

Министерство на земеделието

Танцуващият с гръмотевици, или как се гради уникално съоръжение за защита от градушки


Този проект на "Икономедиа" АД е финансиран от Европейския съюз - Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Целта му е да представи успешни земеделски практики, реализирани с подкрепата на европейските фондове и в частност чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).


Решението на Цветан Цеков да се занимава със земеделие не е спонтанно, а идва след внимателно претегляне на всички аргументи "за"и "против". 


 

 

 

ПРОЕКТЪТ

Проектът на Цветан Цеков от Ботевград "Изграждане на съоръжение за защита от градушки и неблагоприятни климатични условия" е финансиран по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони. Общата стойност на инвестицията е 1.520 млн. лв., от които 900 хил. лв. са субсидия и 620 хил. лв. - банков кредит.

Съоръжението е уникално за България и представлява мрежи от поликарбонатни нишки, опънати посредством бетонни стълбове върху площ 300 дка, които предпазват от градушки овощните градини на Цветан Цеков край село Радотина, Ботевград.

Проектът е реализиран за една година.
  
Ако 8-минутна природна стихия унищожи нещо, в което си влагал нерви, пари и усилия години наред, опустошението би могло да обхване също желанието и волята ти да продължиш. Цветан Цеков от Ботевград обаче е от хората, които не познават лицето на поражението. И не защото не е имал неуспехи, а защото след всяко крушение сякаш излиза по-силен.

Така се случва и преди година, когато градушка унищожава цялата му реколта от ябълки и круши, засадени на 600 дка земи в полите на Стара планина – в с. Радотина край Ботевград. "Безсилен срещу природата." Така отговоря Цеков на въпроса как се чувства човек в такъв момент. И в следващата секунда добавя: "Обаче няма начин, преглъщаш и продължаваш напред." А това "напред" за него е не просто да приеме реалностите, да преглътне загубите и да чака новата реколта, а да предприеме възможно най-добрия ход, за да защити реколтата си.

Сега ботевградският предприемач е по-спокоен и уверен. Причината - печели финансиране по Програмата за развитие на селските райони и изгражда съоръжение за защита на продукцията от природни бедствия. Конструкцията обхваща 300 декара (което е половината от площта на масива) и е първата по рода си в България.

Модерният покрив

Уникалното за страната ни съоръжение не само предпазва плодовете в овощната градина от градушки и други негативни климатични явления, от набези на птици и изобщо от всякакви неблагоприятни фактори на околната среда. Конструкцията спомага също за пълното узряване и равномерното обагряне на ябълките и крушите, защото ги пази от влиянието на ултравиолетовите слънчеви лъчи.

Съоръжението представлява множество мрежи, направени от поликарбонатни нишки, които са опънати над овошките чрез повече от 1500 колони от напрегнат бетон. Произведени са по специална технология, която им позволява да се огъват до няколко сантиметра при силни бури - нерядко явление в подножието на Стара планина. През зимата, за да не се повредят от тежестта на снеговете, мрежите се навиват около колоните. Всички компоненти са внесени от Италия, тежат около 1000 тона и са превозени до овощната градина с 45 камиона. За монтирането на съоръжението, което отнело почти година, са разкрити 30 работни места.

Монтажът продължил една година под ръководството на италиански експерт и се извършвал при вече съществуваща градина. Това наложило предварително да бъдат направени сателитни снимки. Някои от изкопите обаче попадали в дърветата и ги унищожили. Крепежните елементи и теловете са със специални съставки, един кол тежи 100-120 килограма, а в съоръжението са използвани три вида колове, обяснява Цеков.

Ето така се прави

Цветан Цеков е наясно с механизмите за правене на успешен бизнес, тъй като повече от 20 години има свои фирми, извършващи търговска дейност в различни сфери. Решението му да се занимава със земеделие не е спонтанно, а идва след внимателно претегляне на всички аргументи "за" и "против". "Започнах през 2005 година, но поне две-три години преди това обмислях и правих проучвания", разказва той. Наясно е, че малките площи, заети с овощни градини, и произведените количества плодове в страната не запълват огромната пазарна ниша. Според него 95% от продукцията, предлагана на родния пазар, е внос, и то с ниско качество. Нарича трагедия факта, че от традиционен производител на неповторими по вкус плодове страната ни се е превърнала във вносител.

Началото, както при всяко ново начинание, било трудно. След като обиколил няколко европейски държави и се впечатлявал от начина, по който се прави земеделие там, поискал да пренесе наученото тук. Обаче се оказало, че новите концепции, прилагани в модерния свят, в България по това време били непознати. "Консултирах се с местни светила в овощарството, но те ми препоръчваха технологии, които за развитите държави бяха напълно остарели", спомня си предприемачът. Обяснява по-ниското ниво в България с липсата на политика и стимули за развитие на аграрния сектор след 1990 г., довели до замиране на земеделието в онези години.

Решил да ползва италиански и македонски специалисти за консултанти. Първо направил инвестиция в земя, защото дългосрочните му планове изключвали ползването на масиви под аренда. Купил четири общински парцела близо до с. Радотина и така комасирал 600 дка.

Районът на инвестицията е на 600 м надморска височина - труден за обработка и отглеждане на овошки заради климатичните условия.

Решението на Цветан да създаде градината си за ябълки и круши именно тук е свързано с характерното за българина чувство на принадлежност към земята, на която се е родил, но и с прагматизма на модерния бизнесмен. "За мен е важно да имам възможност да извършвам постоянен контрол лично, затова исках масивите да са на не повече от 20 минути път от Ботевград, където живея", обяснява Цеков. После уточнява, че в страната няма аналог на производство на плодове на такива площи (130 дка с круши и 470 дка с ябълки), а и повечето големи овощни масиви са в Тракийската низина и около Черноморието, но не и на 600 м надморска височина.

Одобрението на проекта от фонд "Земеделие" се проточило. Година и половина проектът отлежава по институциите. "Почти две години нещата се случваха много трудно. Това бе период, в който се сменяха директорите на фонд "Земеделие" и имаше "лов на вещици" към настоящи и бъдещи получатели на евросредства", разказва Цеков.

Парите по проекта са изплатени на два транша. За една сума - "комплициран и частен е случаят", Цеков води спор с фонда и твърди, че става дума за доказана груба грешка на администрацията. Заради закъснение в плащането на субсидията е платил над 70 хил. лева отгоре, твърди Цеков, но разчита на "голямата рутина и опитът", които е натрупал, за да намери изход.

Повече е по-добре

Продукцията на ботевградския земеделец е със собствена търговска марка "Яблена Натура". През следващата година изтича 3-годишният преходен период, след който Цветан Цеков ще получи сертификат за биологично производство. Тогава очаква и първите истински печалби от труда си.

Изборът да произвежда биопродукти също е направен съзнателно – не само заради по-големите приходи, а и заради световните тенденции и желанието на Цветан да прави нещо модерно и качествено. Отглеждането на органични плодове обаче е доста по-трудно, обяснява земеделецът. Изискванията са строги, ограниченията са много. Разрешените препарати за пръскане са по-скъпи. Има условие площите да се поддържат затревени, а торенето се провежда с натурални продукти, което оскъпява целия цикъл в пъти. Контролът се извършва от службите по растителна защита и от трета независима страна – сертифициращ орган. Ботевградският земеделец е избрал германската сертифицираща фирма SERES.

След изграждането на съоръжението за защита на реколтата с подкрепата на Програмата за развитие на селските райони количествата, които ще се добиват от овощната градина на Цеков, са доста сериозни – около 2000 тона годишно. За да може да извлече максимална печалба, предприемчивият земеделец се готви да кандидатства с нов проект - за изграждане на собствено плодохранилище. "През септември и октомври, когато продукцията се обере, пазарът е слаб и цената е ниска. Освен това големите търговски вериги искат периодичност на доставките", обяснява Цеков. Дори и контрагентите в чужбина не купували огромни количества наведнъж. Ето защо печелившата стратегия е продукцията да бъде съхранена и пласирана поетапно на по-висока цена. Проектът предвижда плодохранилището да бъде разположено на 1400 кв.м площ, където да съхраняват около 1500 тона плодове и да се извършва пакетирането им за крайния потребител.

За търгуването с екоплодове на родния пазар казва, че заради спекулации хората все още се съмняват, че тук се произвеждат истински биоплодове. Въпреки това отчита макар и бавната промяна в нагласите на потребителите и казва, че няма да се откаже от българския пазар. Нещо повече – възнамерява да направи следваща крачка – производство на биосокове за директна консумация. Бъдещите му планове за развитие на бизнеса включват и намерението да уедри масива си, като изкупи няколкостотин декара в съседство.

Истинското богатство

Целогодишно в стопанството на Цеков работят 20 души, а по време на кампанията по беритбата заетите се увеличават няколко пъти. "Успявам и благодарение на хората, които стоят зад мен", казва Цеков. И добавя, че специалистите, с които работи, са истинско богатство, защото се отнасят към бизнеса като към свой.

Агрономът Светла Липова е сред тези, на които Цветан разчита най-много. Тя е с него от самото начало на агроинициативите му. Разказва как започнали "от гола поляна". Обяснява, че когато земята е в планински район, трябва да се "бориш с нея", за да получиш такова качество и в крайна сметка да създадеш стопанство на световно ниво.

"За модерно земеделие в големи размери трябват пари", сигурен е ботевградският предприемач. Изводите му, подобно на много други, рисуват мрачната картина на обреченост на селянина с два декара нива. "Дребният земеделец не може да оцелее в тази ситуация – особено при овощарството", убеден е Цветан Цеков. После уточнява, че разходът за декар в неговия случай е между 400 и 500 лв., а субсидията - 28 лв. по Схемата за единните плащания на площ плюс още 20 лв. за това, че овощната градина е в т.нар. необлагодетелстван район. Според Цеков, "за да работиш за големи печалби в земеделието, трябва да имаш бизнес в други сектори, откъдето да преливаш капитали".

Цялата инвестиция за земеделското стопанство на ботевградския агропредприемач е около три милиона лева. Тепърва ще са нужни средства за новите проекти, към които се е насочил. Но Цеков твърди, че не се плаши.

"Борим се с природата, хорския манталитет и държавата. Няма институция, която да не ми е попречила, и се питам защо, след като създавам нещо стойностно. Но аз не се отказвам лесно - тази борба ме кара да бъда концентриран", обобщава Цветан Цеков. И се готви за нови предизвикателства.
 

  
БЛИЦ

Цветан Цеков: Европейските пари са реверанс към българския производител

Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Спечелих това, че осъществих нещо, което до момента не е създавано в България и въпреки трудностите успях да го завърша. Загубих много нерви, средства и други неща в личен план.

Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Европейските пари са реверанс към българския производител. И ако наистина има отношение и грижа на институциите, това е единственият начин да дойде ренесансът на сектора. Съветът ми към всеки, който е тръгнал по този път, е хубаво да прецени възможностите си и това дали може да се справи с непредвидени обстоятелства, т.е. да има план B и C. А за това дали аз бих кандидатствал – да, надявам се да осъществя проекта си за плодохранилището именно със субсидия. Инвестицията ще около 1.5 млн. лв. Ще кандидатствам по същата мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Със сигурност бих настоявал за коректни отношения и ясни и точни условия и параметри в договора.

Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?

- Много излишни документи, голямо протакане, некомпетентност на експертите – това трябва да се промени. Но доколкото чувам, новото ръководство на фонд "Земеделие" има намерение да облекчи процедурите. Вероятно ще има 50% авансово финансиране, ще бъдат осигурени нисколихвени кредити.
 

  
ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА

Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България:

"Цветан Цеков е един от първите земеделски производители, който отглежда биоплодове. Създаденото високоефективно професионално овощно стопанство, прилагащо модерни технологии в отглеждането на ябълки и круши, има значителни икономически и социални ефекти. Реализираният проект е доказателство за повишения интерес към овощарството, както и за подобряване на видовото и сортовото разнообразие на овощните насаждения. Стопанството е добър пример за осигуряване на заетост на млади хора в селски, необлагодетелстван район. Цветан Цеков е член на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България и председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията."

Иван Вълков, управител на "Агробизнес консултинг" – София:

"Проектът на Цветан Цеков е сред най-специфичните, които сме консултирали. Инвестицията е много добре мотивирана и има силен икономически ефект. Изграденото защитно съоръжение против градушки е изключително иновативно за българското земеделие. Това е един от проектите, с които се гордеем. Работим с Цветан Цеков още от стартирането на земеделската му дейност, създаването на градината и закупуването на овощарската техника.
Той е динамичен човек, действа с размах. По този проект имаше доста затруднения, но въпреки това Цеков има идея да прави нещо ново, което показва, че не се отказва лесно и трудностите не го плашат. Затова бъдещите ни съвместни планове включват и разработване на проект за съхранение на произведената продукция."

Любен Дочев, управител на "Дочев – Агро" ООД, Пловдив:

"Познавам Цветан Цеков от няколко години. Проектът му за защитното съоръжение срещу градушки всъщност е вторият, който реализираме заедно. Първият беше изграждането на система за капково напояване на овощната му градина. Дружеството ни е представител за България на италианската фирма - производител на съоръжението против градушки, и съответно сме доставчик и изпълнител на проекта. Това беше доста скъпо и трудоемко начинание.

Отношенията ни Цветан Цеков са единствено на професионална основа, но ми направи впечатление на изключително коректен, точен и дисциплиниран човек. Той е солиден бизнесмен с широк мироглед. Мисля, че за да правиш екологично земеделие в България и да реализираш продукцията си успешно, се изискват нюх и обширни познания, които Цветан Цеков притежава."
От 1 януари 2023 г. до днес по ПРСР 2014-2020 (без мерките, администрирани от директни плащания) са изплатени:

11 672 785 лв

January
Su Mo Tu We Th Fr Sa
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4
6 януари 2023 г.
Краен срок за кандидатстване по BG06RDNP001-6.013 - Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.
31 януари 2023 г.
Kраен срок за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.