Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906

Министерство на земеделието

По-зелената "врата" към Европа


Този проект на "Икономедиа" АД е финансиран от Европейския съюз - Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия. Целта му е да представи успешни земеделски практики, реализирани с подкрепата на европейските фондове и в частност чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).


Община Свиленград получи субсидия от 716 118 лв. без ДДС по Програмата за развитие на селските райони, за да обнови зелени зони в града. Този проект е финансиран от Европейския съюз - Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.

 


 

 ПРОЕКТЪТ

Проектът "Подобряване на жизнената среда в Свиленград чрез рехабилитация на обществени зелени зони" на община Свиленград е по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони. Внесен е в Разплащателната агенция на 20 февруари 2009 г., а договорът е сключен осем месеца по-късно - на 23 октомври. Стойността на проекта е 716 118 лв. без ДДС. Толкова е и стойността на субсидията от програмата – 100% от нужните средства.

С еврофинансирането за една година са благоустроени четири зелени площи в града.

Парите са преведени на два транша. Първото плащане е авансово и е в размер на 493 929 лв. По-късно общината връща част от тези пари, тъй като фирмата изпълнител на строително-монтажните работи дава оферта за по-малко средства от предвидените в проекта.

За останалата част от сумата общината взема заем от 425 хил. лв. от Фонда за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ.

Финалният отчет за дейностите по проекта е внесен в Разплащателната агенция през януари 2011 г., а окончателното изплащане на европейските средства става на 7 юли, след което общината погасява дълга си към ФЛАГ.

 

Малката българска община Свиленград, свързваща Западна и Централна Европа с Близкия и Далечния изток, сега е "една идея" по-зелена и по-красива. Причината е в преобразените места за отдих в града – резултат от еврофинансиране по Програмата за развитие на селските райони.


"Това е първият реализиран и отчетен проект на българска община по тази програма", казва с гордост кметът на Свиленград Георги Манолов. С близо 860 хил. лв. безвъзмездна финансова помощ са обновени четири зелени площи в града. "Обраслите с високи треви пущинаци", както описват жителите стария облик на зоните, сега са красиви кътчета за отдих.

Град на кръстопът

Според крилатата фраза трите най-важни критерия за стойността на един имот са локацията, локацията и… локацията. Ако се ръководим от тази сентенция, общината, наричана вратата към Европа, трябва да е с наистина висока "стойност". Свиленград е разположен в Югоизточна България и се намира съвсем близо до пресечната точка на три държавни граници – българската, турската и гръцката. Стратегическото местоположение е и определящият фактор за поминъка на местните жители. "Заради уникалното ни разположение има постоянно преминаване на хора и товари, затова тук са силно развити търговията и услугите в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, транспорта и спедицията", обяснява кметът Георги Манолов. Земеделието има другата водеща роля в местната икономика. Произвеждат се предимно житни и овощни култури, лозя и тютюн.

По данни от последното "Национално преброяване 2011" населението на общината наброява 22 815 души. "В цялата област Хасково ние сме градът, който процентно е намалял с най-малко жители, а безработицата в Свиленград е по-ниска от средната за страната (около 7,5 %)", казва с гордост градоначалникът. Но веднага след това бърза да добави: "Това обаче не ни успокоява. Напротив – трябва да ни амбицира да откриваме нови работни места, за да привлечем млади хора, които да се заселват и да работят тук. Защото още дълги години Свиленград ще е вратата на Европейския съюз и не бива да бъде само санитарна зона."

В подкрепа на тезата си Манолов дава за пример проекта на стария социалистически режим, узаконен с министерско постановление през 1982 г. Тогава с идеята да се населят обезлюдените територии в страната (най-вече Странджа и Сакар) държавата дава парични стимули и осигурява жилище на желаещите да се преместят в някой от тези райони само срещу обещанието да останат там за поне 10 години. "Тази мярка даде резултат – в Свиленград дойдоха много читави хора, които създадоха семейства", спомня си кметът. След масовата приватизация обаче много от работещите загубили прехраната си, производството постепенно замряло.

Днес Свиленград не прави изключение от повечето български градове, останали само със спомена за работеща промишленост. Фабриката за коприна, заводите за металорежещи машини, за перално оборудване и останалите големи навремето производства сега работят с минимален капацитет, разказва Манолов. Затова едно от най-важните предизвикателства пред общинската администрация според него е да се осигурят привлекателни работни места с достойно заплащане. "Защото не може всички кадърни млади хора да бягат в София, Пловдив и другите големи градове", ядосва се кметът. Дава за пример служителите от отдел "Местно икономическо развитие - проекти и програми" в община Свиленград.

Обучените хора

"Това са обучени хора, които знаят как се пишат и печелят проекти, научени са да взимат бързи и правилни решения", заявява кметът. И допълва: "Когато останалите общини все още не бяха подготвили проектите си по Програмата за развитие на селските райони, ние вече приключвахме реализацията на нашия." Именно на високия професионализъм на екипа в отдел "Местно икономическо развитие - проекти и програми" се дължи успехът на проекта, смята Манолов.

В общинското звено, създадено през 2007 г., работят девет експерти, шестима от които се занимават само с подготовката и управлението на проекти. Още с отварянето на Програмата за развитие на селските райони през 2008 г. експертите започват да подготвят документите за кандидатстване по мерки 321 "Основни услуги за населението в селските райони" и 322 "Обновяване и развитие на населените места", по които могат да търсят финансиране селските общини, разказва Милена Янева, ръководител на спечеления проект за зелените зони. Тя и колегите й подготвят документите за кандидатстване за по-малко от два месеца, като пишат четири проекта едновременно. "Не беше трудно, защото ние бяхме обучени как се попълват формулярите, а и по тази програма те са доста опростени", казва Милена. Трудностите идват в началото на реализацията. "Комуникацията с фонд "Земеделие" беше невъзможна в началото, нямаше обратна връзка със служителите, които разглеждат документите, и ние не можехме да получим никаква информация", разказва експертът. Обяснява, че проектите се подават в регионалната структура на фонд "Земеделие" в Хасково, където служителите били отзивчиви, но не можели да дават информация, защото разглеждането било в София.

Най-голямото забавяне идва при последващия контрол на процедурата за обществената поръчка. След като фирмата изпълнител е избрана, документите са внесени във фонда за съгласуване, както изисква законът. "Това се случи през април 2009, после с много настояване от наша страна успяхме да издействаме през септември писмото, с което фондът одобри старта на дейностите", спомня си Милена Янева. Така на проекта е даден старт осем месеца след внасянето на документите в Разплащателната агенция.

Забавянето не свършва

Разградското дружество "Антора", избрано за изпълнител на проекта, започва своята работа по рехабилитацията и изграждането на четирите зелени площи в града в благоприятен за озеленяване сезон. Заради процедурни промени в изискванията на фонда обаче осъществяването на проекта се забавя допълнително.

Първо, за да бъде преведено авансовото плащане, общината трябва да представи банкова гаранция в размер на 110% от стойността на аванса. Впоследствие това условие се променя в полза на общините и вече е достатъчно кметът да подпише запис на заповед за сумата след решение на общинския съвет. След това фондът променя процента на авансовото плащане на средствата по проекта, което пък от своя страна променя и размера на кредита, който общината трябва да тегли, за да довърши дейностите по проекта. "За тегленето на заем законът изисква да има обществено обсъждане, в което на гражданите да бъдат обяснени законовите изисквания за поемането на дълг от общината", разяснява експертът по "Връзки с обществеността" в общината Калина Райкова. Първото такова обсъждане е на 22 декември 2009 г. Когато обаче от фонда променят размера на авансовото плащане от 20% на 50% от цялата субсидия, се налага второ обществено обсъждане по същата тема, но вече с променени суми. Всички тези процедури забавят проекта с три месеца - договорът с фонда е сключен през октомври 2009, а заявката за плащане е подадена през януари 2011 г.

"Въпреки всичко изпълнението на дейностите приключи за година, което е сравнително кратък срок, при положение че повечето договори между общините и фонда тогава се сключваха за 30 месеца", казва ръководителят на проекта.

И гледката се промени

"Преди рехабилитирането им четирите зони бяха едни пущинаци, които съгражданите ни заобикаляха", разказва Милена Янева. Заради ограничения бюджет на общината терените не били поддържани повече от 15 години. Градският парк бил единственото място със зеленина, където жителите на Свиленград можели да се разходят. Останалите зелени площи били обрасли с висока трева, от пейките и кошчетата не било останало почти нищо, а оформените навремето алеи били почти напълно разрушени, спомнят си възрастните хора от града, разхождайки се вече в красивите нови паркови зони.

Местата за отдих сега са преобразени – с нови растения, алеи с цветни бетонови плочки, детски площадки с модерни съоръжения и мека настилка. "Видовият състав на засадените растения е подбран и съобразен с климатичните условия на региона", отбелязва Калина Райкова. Автоматизираната система за поливане поддържа засадените широколистни и иглолистни дървета, цъфтящите и вечнозелени храсти, а поставеното ново осветление позволява на жителите на града разходки до късно вечер.

Би могло и повече

Проектът за рехабилитирането на зелените площи в Свиленград е изпълнен успешно, но кметът Манолов и експертите от отдела за местно икономическо развитие не са напълно удовлетворени от постигнатото. Паралелно със спечеления експертите пишат още три проекта. Финансиране печелят само по единия не защото останалите не били подготвени както трябва, а защото критериите за оценка никак не са благоприятни за община с размерите на Свиленград според експертите. "Критериите, по които се оценяват проектите по общинските мерки, са сбъркани като цяло", смята Георги Манолов. И уточнява, че в България общините са условно разделени на два вида. Осемдесет и шест са т.нар. градски ареали, които кандидатстват за големи субсидии по оперативна програма "Регионално развитие". Останалите 178, сред които и Свиленград, попадат в селските райони и могат да се възползват от безвъзмездната европейска помощ по Програмата за развитие на селските райони. "Критериите, по които се класират проектите, обаче дават предимство и съответно повече точки за проектите на малките селища с до 10 хиляди жители и така общини като нашата – с население между 10 и 20 хиляди жители, имат много по-малък шанс да спечелят финансиране по програмата", обяснява кметът на Свиленград. И добавя, че "в момента има заровени между 200 и 300 млн. лв. в малки селца, чиито проекти може и да не бъдат реализирани успешно, тъй като предишното управление на фонда е подписвало договори за "кухи проекти".

"Разбирам основанията да се инвестират пари в места, на които няма живот, но не е справедливо средствата да не могат да достигнат до всички, особено до онези, които могат да изпълняват проектите качествено", казва в заключение свиленградският кмет.

Община Свиленград има внесен нов проект по мярка 321 на стойност почти 6 млн. лв. "Направихме огромен интегриран проект за обновяване и изграждане на шест обекта в града", обяснява Милена Янева. Инвестицията включва изграждането на канализация в село Мезек, доизграждане и ремонт на градската библиотека, откриване на дневен център за възрастни хора, спортна зала и две спортни площадки. Документите са внесени през ноември 2010 г., а Милена и колегите й се надяват, че точковата система за оценка на проектите ще бъде променена и ще получат финансиране.

 

 

БЛИЦ

Инж. Георги Манолов: Нека променят правилата така, че парите да стигнат до активните общини


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Спечелихме възможността да направим едни прекрасни места, където да играят децата и да си почиват възрастните хора. В случая е важна не само самата инвестиция, а това, че тези красиви места имат възпитателен ефект, защото хората се научават да ги пазят. Загубихме това, че докато реализирахме този проект, нямахме възможност да кандидатстваме с друг, по-голям. Вместо да използваме целия лимит на средствата, заради забавянето от страна на фонда успяхме да реализираме само един проект по програмата за сравнително малка сума.

Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- Разбира се. Ние сме внесли още един голям проект за 6 млн. и се надяваме да получим финансиране.

Какви грешки бихте избегнали и какво не искате да се повтаря при следващо кандидатстване?
- Човек се учи в работата си. Наша грешка беше, че в желанието си бързо да усвоим средствата невинаги успявахме да се придържаме към условието да заявяваме предварително промените, които мислим да направим в процеса на реализация на проекта. А понякога, особено в подземната инфраструктура, има неща, които не можеш да предвидиш. Например, когато започнахме изграждането на напоителната система, видяхме, че част от разпръсквачите могат да бъдат поставени на по-добро място, но вече нямахме възможност да ги преместим - правилата не го позволяват и щяхме да изгубим част от финансирането на тази дейност. Затова си направихме извод, че трябва да бъдем по-прецизни още при проектирането.

Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Смятам, че положението с администрацията на фонд "Земеделие" постепенно се подобрява. Когато ние спечелихме проекта, ни отне половин година само да съгласуваме процедури по Закона за обществените поръчки. Тогава имах среща с тогавашната ръководителка на фонда Калина Илиева, която гледаше през мен като през стъкло и говореше абсурдни неща като това, че трябвало документите за провеждането на конкурса за избор на изпълнител предварително да бъдат проверени от прокуратурата. Тези и други подобни неща забавиха безсмислено проекта. Според мен трябва да има по-голяма оперативност и повече бързина при вземането на решения в администрацията. От новото ръководство на фонда нямам впечатление, защото, откакто работи, не сме реализирали проект. Горещата ми препоръка е да бъдат променени правилата, така че парите да достигнат до всички, най-вече до активните.

 

 


 

 ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА

 

Мария Койчева, инженер:

"На фона на всичко, което се случва в страната ни, този проект на нашата община е едно от малкото хубави неща, които се направиха напоследък. Животът ни наистина е много труден и затова е важно да има такива прекрасни места за отдих. На хората трябва да им е приятно, когато излизат да се поразходят и да се освободят от напрежението. Аз съм майка на малко дете и за мен е много важно да има място, където детето ми да се чувства добре. Възрастните хора също се чувстват прекрасно тук. Защото преди това място се беше превърнало в развъдник на змии и човек не знаеше на какво може да се натъкне, ако мине наблизо. Сега, ако дойдете към 17–18 часа в парка в кв. "Сухата река" в Свиленград, ще видите, че тук е пълно с хора от всякаква възраст и всички са много доволни, защото има къде да отдъхват и се чувстват, както се казва, бели хора".

 

Пепа Петрова, пенсионерка:

"Това място преди беше пустош. Тук се разхождаха само бездомни кучета. Абсолютно невъзможно беше да оставиш детето си да играе наблизо. Градът ни имаше нужда от подобно място, където можем да доведем децата".

 

Красимира Маркова, детегледачка:

"Много хубави станаха тези паркове. Не зная откъде дойде финансирането, но в крайна сметка се направиха както трябва и това е от значение. Преди единственото място, където можехме да отдъхнем сред зеленина, беше градският парк. Сега сме много доволни, че има къде да водим децата и да сме спокойни, че са в безопасност. И на тях също много им харесва тук".

 

Анастасия Мънмънова, клисарка в църквата "Св. Живоприемний източник":

"Мястото около църквата ни беше пущинак. Нищо нямаше тук – нито алеи, нито пейки, нито детска площадка. Всичко беше обрасло в храсталаци. Приветствам всичко, което направиха от общината. Има и човек, който поддържа градинките, и е много приятно и за майките, и за възрастните хора като мен. Само ми е мъчно, че не пазят. Веднага се намериха лоши младежи, които счупиха вратата на оградата".

 

Иво Илиев, собственик на "Антора" ЕАД, Разград:

"Проектът за рехабилитирането на зелените площи в Свиленград не беше много сложен и не сме имали особени трудности при изпълнението на строително-монтажните работи. Трябваше да се съобразим само с кратките срокове, които имахме, защото започнахме изграждането през есента и се опасявахме да не се застуди. Но работихме до късно и успяхме да се справим. От община Свиленград получихме пълно съдействие при реализацията".
 

От 1 януари 2023 г. до днес по ПРСР 2014-2020 (без мерките, администрирани от директни плащания) са изплатени:

11 672 785 лв

January
Su Mo Tu We Th Fr Sa
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4
6 януари 2023 г.
Краен срок за кандидатстване по BG06RDNP001-6.013 - Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.
31 януари 2023 г.
Kраен срок за кандидатстване по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г.