Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Договорите на проекти по ПРСР (2014-2020) – с информираност и отговорност за изпълнение

 
• Свръхброй кандидати при всеки прием ни чака през този програмен период
• Губим средства при контрактувани, но нереализирани проекти


Румен Порожанов е роден е на 17 август 1964 г. Защитил е две магистърски степени - по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“ в Университета за национално и световно стопанство в София. Има специализации по публични финанси, публично управление и структурни реформи в Joint Vienna Institute, Австрия и в САЩ. Притежава дълъг професионален опит в Министерството на финансите. От 1992 до 2009 г. последователно заема експертни длъжности в отдел „Финансиране на специални дейности”; началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги” и директор „Финанси на реалния сектор”. В периода 2009 – 2011 г. е началник на кабинета на министъра на финансите Симеон Дянков. От март 2011 г. до края на август 2013 г. е изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). През 2014 г. е министър на финансите в служебното правителство на проф. Георги Близнашки. На 27 ноември 2014 г. Управителният съвет на ДФЗ го избра единодушно за изпълнителен директор на институцията.

 

Г-н Порожанов, какъв е експертният Ви коментар за предварителната оценка на 3 500-те проекта, внесени при първия прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2014-2020), която показа, че само 730 от тях могат да получат финансиране в рамките на бюджета от 150 млн. евро, одобрен от Министерство на земеделието и храните (МЗХ)?


Ясно е, че бюджетът, с който е открит приемът по подмярка 4.1 от ПРСР (2014-2020) за проекти, насочени към инвестиции в земеделски стопанства, одобрен от МЗХ, е в размера от 150 млн. евро. В него може да се вместят определен брой проектни предложения на земеделски производители и фирми. По подмярката обаче дойдоха 4 пъти повече проекти като стойност. При вида на бюджета от 300 млн. лева, заявената субсидия на кандидатстващите се оказа на стойност над 1 милиард и 230 млн. лева по всичките подадени 3360 проекта.


Наясно ли са с инвестиционните си планове и перспективи за тяхната реализация кандидатстващите по подмярка 4.1 ?


Повечето са наясно. Земеделието у нас вече има своя облик. В различните сектори той е различен. Имаме по-напреднали от гледна точка на възможностите, които им даде първо пазарът. Визирам зърнопроизводството. След това е първи стълб на Общата селскостопанска политика, който подпомага основно на площ. В тази посока са и зелените плащания, които предстоят. Така че това предимство, което получават, в рамките на първи стълб от предходния програмен период и сега, създава предпоставки тези сектори да вървят по-добре. Вече имаме и доста модерни производства и в животновъдството, и в растениевъдството. Това че непрекъснато чуваме за земеделски производители, които все не могат да си реализират продукцията, ще продължи и занапред. Те както не са я реализирали 10 години, така и в следващите 10 години няма да могат да го направят, докато продължават да си продават доматите в кашони от банани. Бил съм на срещи с тях. Те искат отново да се създаде стопанско обединение от типа „Булгарплод“, което да им изкупува продукцията.


Това няма да се случи, но с какво ще илюстрирате действащата държавна политика за този сектор ?


Говорейки за производството на плодове и зеленчуци, в програмния период, който се отваря тази година разплатихме малко под 40 млн. лева субсидии по Европейския гаранционен фонд по 3 схеми за различните видове плодове и зеленчуци и оранжерийно производство. С новия програмен период сумата вече е 40 млн. евро. Два пъти повече ще бъде субсидията в рамките на Обвързаното производство, със заделените средства от 13% от общия пакет. Отделно от това вече върви финансирането и на групите производители, които са основно в зеленчукопроизводителния сектор. Имаме 12 групи на производители, които са успели да се организират, притежават одобрени планове и тази година за инвестиционните им разходи ще се дадат около 20 млн. лева. Те ще са за купуване на техника, складове, хладилни бази и т.н. Вече финансираме много от тях и на практика 100 млн. лева влизат в сектора плодове и зеленчуци, извън възможностите за помощ, която получаваха досега. Тези пари ще са по линия на Обвързаната подкрепа и на Гаранционния фонд, по който се съфинансират много от групите производители на плодове и зеленчуци. Освен това налице са плащания на площ по СЕПП, както и възможностите за техни инвестиции, които се дават с ПРСР. Това са и част от заложените и одобрени приоритети в програмата на МЗХ. Основните приоритети са животновъдство, плодове, зеленчуци, биологично производство. 
 

Как изглежда изпълнението на тези приоритети, ако трябва да го илюстрирате с ретроспекция на това, което вкарахте за разглеждане със 730-те проекта при предварителната оценка в първия прием по подмярка 4.1 или със 130% от нейния бюджет ?


Тези 130% от бюджета на подмярка 4.1 са към 380 млн. лв. Разбира се, ние разглеждаме един по-голям пакет, защото в рамките на самия анализ има редуциране и на разходи, и на дейности. Може да има и проекти, които да се окажат недопустими. Съществуват различни условия за това. Това се наблюдава при единични случаи, но винаги ги е имало при всички приеми. Но отивам на ретроспекцията: проектите в сектор плодове и зеленчуци са 347, или това са 47% от всички, които разглеждаме. В сектор животновъдство са 36%, в етерично-маслени култури – около 9%. Около 4% са за т. нар. други, в които влизат маслодайни рози, люцерна и т.н. Факт е, че именно в животновъдството и в плодовете и зеленчуците отиде основният акцент при предварителната оценка по подмярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства на ПРСР (2014-2020). Това илюстрира и акцента върху приоритетите, застъпени в програмата на министерството. Те са транспонирани и в наредбата, от гледна точка на приоритети в ранкирането, когато е налице ограничен бюджет. В случая имаме 4 пъти по-голям заявен бюджет за субсидиране спрямо определените за това средства на подмярката. Това е основното за този прием по 4.1. Другото характерно за него е големият интерес, което говори за живец в сектора.


Едва ли само това е причина за големия брой проекти по инвестиционната подмярка 4.1. Не откривате ли и други предпоставки за него ?


Предпоставка за този свръхброй проекти по 4.1 вероятно е и това, че в месеците и годината за одобрение на програмата е имало една доста активна кампания – за предоставяне на консултантски услуги и към производителите. Не изключвам и тази сериозна интервенция да е изиграла роля за наличието на толкова голям брой проекти. Ние се надяваме, че болшинството от тях ще бъдат реалистични и ще бъдат изпълнени, че няма да се стига до ситуация, в която проекти ще бъдат контрактувани, но след това няма да се реализират.


Как ще се предотврати това ?


Визирайки предприемането на мерки точно в тази посока, ще спомена, че вече сме в комуникация с МЗХ, и намерението ни е при контрактуването на договорите да заложим изисквания за срочност. И нека тя да бъде първо с опция, ако някой се отказва от реализацията на проекта, да го направи до 6 месеца от неговото начало, а не да чакаме да изтече двугодишния срок.
 

А как ще се регламентират тези изисквания ?


Спокойно може да е записано в договора. Дори да не фигурира в наредбата, това са договорни отношения. Може да се напише в договора, а ако трябва ще го добавим и в наредбата. Обсъдихме го вече с министерството. Освен това предстои да помислим и заложим едни разумни срокове, в които да поискаме информация за стартиране на определен процент от инвестициите и разходите, примерно в едногодишен период да е видно, че проектът е започнал и да се представи съответна информация за това – на база на документи за разходи или нещо друго, но да се знае, че му е даден начален ход. Целта е да не стигаме до ситуацията на приключващия програмен период, в който много от проектите не бяха финализирани по най-различни причини.
Някой просто е надценил себе си, вероятно.
От една страна надценяване, втори път – пазарна конюнктура. Тя е възможност за осигуряване на префинансиране. Аз лично ги слагам горе-долу едно към едно като фактори, които повлияха върху неизпълнението на проектите. Първо пазарната конюнктура удари секторите заради руското ембарго и с него дойде фактическата невъзможност да реализираш конкурентно своята стока. От друга страна, ние в България сме малък пазар. Този, който иска да просперира и да развие производство, не може да стъпи само на нашия пазар. Трябва да заложи на износ – на вътрешнообщностни доставки или извън ЕС.


А не трябва ли да поработи и за повишаване на своята конкурентоспособност ?


Това е безспорно, но е безспорно и че имаме и конкурентоспособни продукти. Такива са налице дори и в секторите на месото, и в животновъдството като цяло. Имаме и достатъчно проекти за тях.


В момента обаче кандидатстващите по ПРСР се вълнуват от това обективен ли е критерият на самата точкова система за оценяване на проектите им при ранкингите в първия прием по подмярка 4.1 и подмярка 6.1. Как беше подготвена тя и не е ли предпоставка едва 22% от подадените проекти по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от ПРСР (2014-2020 ) да бъдат разгледани в ДФЗ ?


Съвсем различна е логиката. Процентът на предварителното одобрение и процентът на това колко окончателно ще бъдат одобрени зависи от броя на кандидатите. Точковата система, при положение че имаме 4 пъти повече проектни предложения от възможните да получат субсидиране съобразно бюджета на подмярката, не е толкова актуална. Между другото 22% са подадените проекти за разглеждане във Фонда по подмярка 4.1, но субсидията по тях, която разглеждаме, е към 30% от тази на всичките проектни предложения. Разбира се, окончателните данни ще бъдат ясни, когато приключим договарянето. Самата точкова система е елемент на наредбата, разработена от МЗХ в резултат на многобройни срещи. Те са били на мониторинговия комитет на ПРСР, където са уточнени кои критерии как да бъдат оценявани. Впоследствие всичките тези критерии и точки са елемент от наредбата. Всеки бенефициент си ги декларира със самото заявление и знае колко точки би получил. От тук нататък вече ограниченият бюджет предполага съответната редукция на разгледаните предложения.
 

До последно и консултантските фирми и производителите настояваха за увеличаване бюджета на подмярката за инвестиции. Беше ли възможно да се случи това ?


Това е въпрос съм министерството, но по принцип е много деликатен. Първо не можем с един прием да изчерпим бюджета по Програмата. Бюджетът по подмярка 4.1 и по мярка 4.2 е около 700 млн. евро, а ние, за да удовлетворим всички, трябва да изчерпим едва ли не частта на 4.1. Това не е най-правилното решение и няма да бъде погледнато добре от Комисията. А ако го увеличим… С колко? С 50 млн. Ама защо с 50? За да се стигне до там и да удовлетворите еди-кои си ли? Тогава със 100 млн. Ама защо със 100, а не със 120? По тази спирала може да се получи ето такъв екшън с увеличение на бюджета. Тук въпросът е принципен и затова се прави прием с определен бюджет. Затова ще има и кандидати, които ако трябва, ще кандидатстват наново. Ще преценим как да се процедира с проектите, които са при нас, тъй като има най-различни предложения. Ще има и много други заявления за инвестиции. Защото, извинете, но това беше първи прием, и той беше авансов прием, преди одобрението на Програмата. Ние сме в началото на програмния период и в първото тримесечие на одобрена програма и натискът е в посока да консумираме бюджета по тази мярка, която ще е с най-голям интерес. И наистина, аз съм склонен да има приеми, да има увеличен бюджет по тази мярка във вътрешно преразпределение на бюджета по Програмата, защото това са реалистичните мерки – производство и преработка на земеделска продукция. Знаете за многото деформации в предходния програмен период, особено в неземеделски дейности в така наречените туристически проекти и фотоволтаици. Те не създават продукт, те не създават това, което би било полезно за някаква принадена стойност и заетост и ангажиране на хората в тези райони. Един фотоволтаик каква заетост създава?


Анализът на подадените заявления в първия прием по 4.1 показва ли вече отрезвяване по отношение същността и ефективността на проектите за инвестиции в земеделието у нас ?


Анализът показва, че абсолютно във всички направления на производството, особено на плодове и зеленчуци и в животновъдството, има кандидати. Тук не мога да идентифицирам някакви приоритети. Изключително много са проектите и разслоението в тях. Да, има много заложени овощни градини. Интересът към тях и към различни направления на животновъдството се наблюдава и при мярка „Млад фермер“ . А приемът по 4.1 показва, че секторът е динамичен, че има желание за развитие и че програмите работят и определено могат да му помогнат.


Кога ще стане ясно какъв ще е броят на финансираните проекти по 4.1 и съответно разпределен и изчерпан бюджетът й ?


Поканихме всички асоциации, които са членове на мониторинговия комитет и имат връзка с браншовете и производствата, за които се кандидатства, като същия ден качихме на страницата на ДФ „Земеделие“ предварителния ранкинг. Нямаше проблем с ранкирането. Със своя идентификационен номер всеки можеше да си провери точките и, ако не е съгласен с тях, да изпрати мотивирана жалба. След преразглеждане на заявлението му той можеше да получи отговор на въпросите защо събрал или не тези точки. Направихме и една извадка пред асоциациите, за да се види как е оценявано, как е ранкирано за всичките браншове. В същия ден раздадохме на екипите разглеждането на проектите. От 14 август започнахме изпращанията на т.нар. десетдневки към бенефициентите за уточняващи въпроси, ако имат такива, по проектите. Нашата амбиция е до края на септември - началото на октомври да имаме готовност да приключим с обработката на проектите по подмярка 4.1 и до края на октомври – с договарянето.
 

Остава ли предварителната информация, че в края на септември-началото на октомври ще бъде очакваният прием по новата Мярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, насочена към модернизиране на физическите активи на предприятията, преработващи земеделски продукти с цел производство на нови и качествени продукти, включително такива свързани с къси вериги на доставка ?


В момента се работи по наредбата за прилагането й. По индикативния график, заложен от министерството, на 1 октомври трябва да имаме прием по 4.2, както и по 4.1 частично за хидромелиоративни съоръжения, които бяха извадени от първия прием по нея. Затова нашата амбиция е да затворим максимално бързо текущия прием по 4.1. отпаднат.
 

Пълно удовлетворение на проектите по Програмата не е възможно, но как ще анализирате ситуацията на отсъствието му за кандидат бенефициентите и работещите за тях консултантски фирми ?


Ситуацията след кандидатстване при всеки прием не е най-приятното нещо, затова ние се стремим да го правим максимално прозрачно. Много добре разбирам и консултантите, и земеделските производители, които участваха в този прием и са вложили определена енергия и средства.
 

Някои твърдят обратното че са дали луди пари. Много средства ли трябва да вложи един земеделски производител, за да кандидатства с качествен проект, примерно по подмярка 4.1 на ПРСР (2014-2020 )?


Самото писане на проекта може да го направи и самият земеделски производител, или да го възложи на консултант. Разходите на производителите при подготовката на проектите са основно при ваденето на документи и разрешения за строеж. След това са консултантските разходи, но има информация, че дори и да се плаща нещо в началото, основната част е при одобрение на проекта. Това засяга много от консултантите, които са вложили труд в конкретния случай, но това са взаимоотношения между тях и земеделските производители. Така че разбираемо е и двете страни да искат увеличение на бюджета, но това е ситуацията, програмата е такава.
 

Този бюджет от 150 млн. евро на подмярка 4.1 вече категорично ли е за сметка на ПРСР (2014-2020 )?


Всичко си е по Програмата. Ние стартирахме този прием при изготвяне на наредба в пълен синхрон с вече уточнената ПРСР (2014-2020), изпратена в Брюксел. Тя не претърпя изменения в тази част, така че не се наложи да променяме нещо. Така че наредбата е абсолютно синхронизирана с програмата и с регламента. От друга страна, това че отворихме предварително приема, е, за да си върви процедурата и да не губим време от целия програмен период. Дори и да бяхме подготвили всичко за договаряне, примерно в края на септември, ако Програмата не беше одобрена до тогава, щяхме да изчакаме, за да видим окончателната й редакция. В конкретния случай, благодарение на това че ЕК я одобри в края на май, вече имаме ясен хоризонт, работим в рамките на одобрена Програма. Така че бюджетът на 4.1 не е за сметка на националния бюджет.
 

Има ли промяна в нагласата и обхвата на инвестиционните намерения на кандидатите по другата дългоочаквана подмярка - 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР (2014-2020 ), за която в рамките на първия приемен период Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), според информация от там, е изготвила безплатно 1 320 проекта на млади фермери?

 

Това е втората основна мярка, която отворихме. Тя е с бюджет от 35 млн. евро, като горе-долу той е достатъчен да бъдат договорени около 1400 заявления на млади фермери. Първите две седмици от отварянето на приема заявленията вървяха много ритмично, но в последните три дни бяха подадени над 1000. Разбира се, тук НССЗ съдейства в подготовката на проектите, за което има опит от предходния програмен период, и мисля, че поне половината от проектите са подготвени чрез нея. Заявленията са за 2621 броя земеделци за подпомагане. Характерното е, че са завишени икономическите единици за подпомагане спрямо предходната година. Завишени са и два пъти след това икономическите единици, които трябва да достигнат на третата, четвъртата и петата година. Проектите са комбинирани с дейност плодове и зеленчуци и животновъдство. Има и много проекти за животновъдство. Затова числото, което ще спомена, надхвърля много броя на проектите. Във 2380 от тях присъства сектор растениевъдство. Открояват се много заявленията за инвестиции в овощни градини – около 500 проекта. За черешови насаждения са 320. За открито производство на домати – към 215, за гъби, култивирана кладница – около 140 проекта и домати оранжерийни – 145. За други зеленчуци - около 140.
 

Как изглежда интересът към животновъдния сектор, за който споменахте, че също присъства при младите фермери при старта им в земеделието ?


1522 от заявленията на младите фермери са свързани с развитие в животновъдния сектор. Има изненади за мен, като на всяко първенство, както се казва. Около 300 са избрали като старт в агробизнеса си инвестицията в пчелни семейства, което е добре за сектора. Много са застъпени проектите за отглеждането на зайкини майки – над 300 проекта.
 

Откъде дойде този малко екзотичен интерес ?


Трудно е да се обясни, но според мен е плод на творческия процес между производител и консултант. В много случаи той се движи по ръба на правилата, но не е най-полезен за Програмата и за развитието на самия бенефициент, но нека да ги видим тези проекти по същество. Има заявления и за млечни крави и биволици – 200 проекта. По-малко са свързани с овцевъдството. Другите проекти на младите фермери, които правят впечатление, са за пъдпъдъци и други птици – над 200 проекта. Така че зайкините майки и пъдпъдъците се наблюдават като хит в проектите по първи прием по подмярка 6.1. Нашите регионални дирекции ще извършат ранкирането и контролите по проектите по 6.1. И тъй като тази мярка е децентрализирана, ще се договаря в отделите на регионалните ни структури.


До колко достигна общият размер на заявената по нея субсидия, която очевидно надвишава заложения бюджет?


Тази мярка отново с около два пъти повече заявления спрямо бюджета. Общият размер на заявената субсидия за подпомагане по нея надхвърля 65,5 млн. евро. Предполагам, че и 4.2 ще повтори ситуацията с първия прием по 4.1, като свръхинтерес.
 

Между двете подмерки 4.1 и 6.1 и предстоящата нова мярка 4.2 към коя очаквате най-голям интерес от кандидатите по ПРСР (2014-2020) ?


По всичките ще има интерес. И при следващите приеми ще има не по-малка активност от тази която наблюдавахме сега. През следващата година предстои отварянето на мерките по т.нар. неземеделски дейности и тук трябва малко да прецизираме. Трябва да се даде приоритет на производството – ако щете работилница, сервиз, сладкарница, бръснарница или нещо такова. Трябва да има производство и заетост, така че хората да са в реална връзка с тези проекти – като някакво инвестиционно намерение, което създава принадена стойност.
 

Какво ще се случва с общинските проекти в новия програмен период?


Те са не по-малко важни и ще трябва да бъдат отворени следващата година. За общинските проекти има специални изисквания, които ще трябва да спазим при тяхното одобрение. За целта трябва да синхронизираме и подобрим изискванията към общините за обществените поръчки, така че да има едни стандартизирани и ясни критерии, по които те да избират изпълнители. Защото нашият настоящ закон позволяваше с т.нар. „икономически най-изгодни оферти“ да се вкарват най-различни критерии. А ние имаме ангажимент при нашите наредби да стандартизираме този процес в съгласуваност с Европейската комисия. Затова отварянето на приемите за общински проекти ще бъде съпътствано от този процес.
 

Добър ли е синхронът на работата на ДФ „Земеделие“ с тази на Министерство на земеделието и храните по отношение на ПРСР и въобще дейността на двете държавни институции за сектора ?


Синхронът бих казал, че е добър. Той винаги може да бъде по-добър. И в момента имаме регулярни и последващи срещи с министъра, с водещия мениджмънт за набелязване точно на най-важните цели, включително и анализ на приема по подмярка 4.1 от настоящата ПРСР. Анализирахме трябва ли нещо да се промени по заложените критерии в следващите приеми, трябва ли да се направи промяна в Програмата чрез нотификация на едно или на друго. Поставя се въпросът дали да се намали интензитета на помощта по някои от браншовете по 4.1. Тук отварям скоба – много малко са проектите свързани пряко със зърнопроизводството.
 

Каква е позицията Ви за проектите за купуване на земеделска техника ?


Аз лично бих адмирирал един целеви прием за техника, защо не и с по-малък интензитет. Да не е 50%, нека да е 40%, за да могат повече да получат подпомагане.
 

По коя мярка да е това ?


По подмярка 4.1. Защото по тези критерии отново ще са налице същите сектори, които ще бъдат в горната част на класирането, и те ще бъдат договорени. Така че анализът от този прием е много важен. От една страна беше хубаво, че беше голям, за да видим цялостната картина по-добре. И това го казвам в контекста на синхрона в работата на Фонда с тази на МЗХ, който смятам, че е на едно добро ниво. Разбира се, много е важно, когато отваряме приемите, наредбите за мерките по тях да бъдат подготвяни навреме, за да можем и ние навреме да си направим нашите процедури, референтни цени и, ако се налага, някакви методики. Така всичко ще бъде оповестено навреме. Винаги може по-добре и в това трябва да е стремежът ни. От друга страна, ние сме прилагащата агенция. Министерството изготвя приоритетите и нормативната уредба. Ние ги прилагаме такива каквито са. Разбира се, опитът на Фонд „Земеделие“ при разработването на тези нормативни документи в съвместните ни работни групи е много полезен, както в позитивните аспекти, така и в избягването на негативните практики.
 

Виждате ли ли ритмично във времето отварянето на мерките по ПРСР (2014-2020) ?


Разбира се. Изискванията са такива. Не може с един прием да затворим дадена мярка. Трябва да има минимум 2 или 3 приема по нея. Така ще бъде за всяка една мярка. Не може и не е редно с един прием тя да бъде изчерпана. До края на година е оповестен графикът на отваряне на мерките по Програмата. През октомври-ноември ще трябва с министерството да уточним индикативния график за прием през следващата година. Безспорно трябва да отворим общинските мерки. До края на годината те имат да приключват инвестиции за над милиард. Това е големият ни проблем до края на годината, защото той стои пред много бенефициенти. Имаме да разплащаме за над 1 милиард лева. Лошото е че всеки иска, ако може да дойде в последния момент. За нас това е предизвикателство, но създаваме организация и капацитет да успеем да обработим всички плащания.
 

Поради какви обстоятелства и причини бихме загубили пари по старата и първа за страната ни ПРСР ?


Ако загубим пари, а това по всяка вероятност ще стане, то ще е не заради това че не сме обработили плащанията, защото това, което дойде ние ще го администрираме и платим при спазване на правилата. Ако загубим пари, ще е поради неподадено изпълнение на договорирани проекти.
 

В по-обобщен план какво спечели и какво вероятно загуби през първия програмен период българското земеделие и съответно какви са поуките от него?


Безспорно е, че той беше първи за нас, като нова страна членка на ЕС. Имаше някакъв опит от предприсъединителните програми, но той бе повече в негативните практики. След него самата ПРСР и самият първи стълб веча са със съвсем различни обеми и правила. Аз смятам, че и МЗХ, и Разплащателната агенция натрупаха доста опит кое как трябва да се прави, какво да се избягва и кое е недопустимо, независимо че по някакъв начин нормативната уредба го позволява, но от друга страна то се санкционира в определена степен от ЕК. Затова административният опит е много важен. А какво усвоихме ? Първи стълб на 100% , т.е. директните плащания, които се администрират, но не с толкова бюрократичен режим, колкото е при ПРСР. Стремежът е да усвоим поне 90% по нея. Знаете, че имаме загуба на бюджет от предходни години, които се калкулират вече на 130 млн. лв. А това, което няма да усвоим, е поради причината, че няма да дойде за плащане при нас. Ще видим доколко реално ще се случи. Затова в договорите на проектите по настоящата ПРСР ще се опитаме да заложим една информираност и отговорност за тяхното изпълнение.
 

интервю на Мариела Илиева 

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2