Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Длъжни сме стриктно да спазваме европейските стандарти



1,256 млрд. лв. са директните плащания на фермерите за 2014 г.
 
Янаки Тодоров
 

- Как възприемате ДФЗ - като голяма финансова институция, гара „Разпределителна“ за парите за земеделие, контрольор на европейските субсидии или?

- Преди всичко Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) е разплащателната агенция (РА), която администрира най-голямото по обем финансиране за България от Европейския съюз. Това са средствата за директните плащания и развитието на селските райони, държавните помощи и националните доплащания, програмата „Рибарство” и всички схеми за кредитиране в земеделието съвместно с търговските банки. Ето защо гледам на ДФЗ като на структура, която изисква огромна отговорност при управлението и прецизност в работата, добра координация в дейността и непрекъсната връзка с бенефициентите. Фондът е основният инструмент за изпълнение на политиките в сектора, които се определят от ЕС и МЗХ. От всичко това произтича и необходимостта от контрол при разходване на европейските средства – и превантивен, и последващ. При директните плащания например всяка година проверяваме на място определен процент от кандидатите, определян чрез анализ на риска. ДФЗ работи с най-голям брой бенефициенти по европейски програми - над 80 000 заявления годишно. Това изисква изключителна прецизност, защото като акредитирана от Европейската комисия Разплащателна агенция сме длъжни стриктно да спазваме европейските стандарти.

 

- Какви средства ще преминат през фонда за фермерите през годината по директните плащания и Програмата за развитие на селските райони?

- Спазихме обещанието си към фермерите и преведохме директните плащания на площ за кампания 2013 г. още през януари. Изплатихме общо 1,072 млрд. лв. от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) и 29 млн. лв. национални доплащания.

През януари преведохме и над 33 млн. лв. национални доплащания на животновъдите - за говеда, биволи, крави с бозаещи телета, овце-майки и кози-майки. Животновъдите получиха общо около 99,3 млн. лв. национални доплащания и 39 млн. лв. специфично подпомагане от ЕФГЗ.

До края на април правим 100 млн. лв. национални доплащания за тютюн, за който още през октомври 2013 г. са преведени 11,5 млн. лв. За първата половина на май 2014 г. подготвяме и 15 млн. лв. в подкрепа на качеството за производителите на плодове и зеленчуци. Към края на годината ще има 13 млн. лв. национални доплащания за животни и за кампания 2014 г.

Само от началото на годината по ПРСР са изплатени около 65,3 млн. лв., докато поради несвършена работа до края на октомври 2013 г. ДФЗ бе разплатил само 79 млн. лв. Сега правим всичко възможно да бъде усвоен бюджет 2012, за да не изгубим средства по правилото n+2.

В момента тече новата кампания за директни плащания за 2014 г., по която националният таван е 1,256 млрд. лв. Съгласно Регламент (ЕС) 1307/2013 той включва само средствата по ЕФГЗ – СЕПП, новата Схема за преразпределително плащане (СПП) и специфичното подпомагане за качествени плодове и зеленчуци, за животновъдство и преработка на ягоди и малини.

Бюджетът за специфично подпомагане е увеличен и от това ще се възползват производителите на плодове и зеленчуци и животновъдите. По старите правила европейските субсидии отиваха основно при зърнопроизводители, а сега собствениците на крави с бозаещи телета например ще получават по 200 вместо по 50 лв. на животно, тъй като схемата от национална стана специфична.

 

- Какви субсидии ще получат фермерите през тази година извън СЕПП и ПРСР?

- През 2014 г. производителите на винени сортове грозде и вино ще получат 52 млн. лв. по новата национална програма за лозаро-винарския сектор. Те са предимно за преструктуриране и конверсия на лозя, инвестиции в предприятия и популяризиране на българското вино в трети страни. Предстоят плащания и по проект за промоция на винарски региони и вина от България в Сингапур, Тайланд и Виетнам.

Предвидените средства за българските пчелари през 2014 г. са над 4,4 млн. лв.  Те са част от бюджета на новата тригодишна Национална програма по пчеларство (2014 - 2016) в размер на 13,3 млн. лв. Освен това скоро ще сключим договор и със Сдружението за биологично пчеларство - за популяризиране на български пчелни продукти.

ДФЗ е сключил и два договора общо за 31 млн. лв. за субсидиране на производители на плодове и зеленчуци по схемата за групи производители, получили временно признаване. По тях до края на 2014 г. ще бъдат изплатени около 4 млн. лв., а останалите ще бъдат преведени в следващите години.

Имаме и договори по 10 програми за промоция на млечни продукти, преработени плодове и зеленчуци, вина и др. в ЕС и трети страни за близо 45 млн. лв. през следващите 2-3 години. По програма „Рибарство” пък с вече платените средства от началото на годината общата сума за 2014 г. ще достигне 43,2 млн. лв.

От държавния бюджет през 2014 г. са предвидени краткосрочни помощи в размер на 84 млн. лв. и дългосрочно инвестиционно подпомагане в размер над 140 млн. лв. Краткосрочните схеми ще помогнат за контрола на вредителите по трайните насаждения, картофите и доматите, ще покрият разходи за пропаднали площи, за имунопрофилактика и качествени семена, за хуманно отношение към свинете и птиците, за изхранване на животни.

По инвестиционните инструменти, които ДФЗ прилага, през 2014 г. сме предвидили 100 хил. лв. под формата на държавна помощ и 140 млн. лв. под формата на кредити, част от които вече са отпуснати. Със средствата за кредити ще рефинансираме заеми, които търговските банки отпускат на наши бенефициенти, за да започнат одобрени проекти по ПРСР. Кредити ще могат да получат и одобрените по пчеларската програма, както и кандидатите, които планират да инвестират в животновъдство, растениевъдство и нова земеделска техника. В отговор на предложения на редица браншови организации в началото на годината намалихме лихвата по новоотпусканите пряко от ДФЗ кредити от 6% на 5%.

 

- Какви схеми за подпомагане на младите и на дребните фермери се предвиждат?

- Младите фермери ще могат да получат субсидии по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски производители” от новата ПРСР още през 2015 г. Тя е за земеделски производители на възраст под 40 години при кандидатстването, които за пръв път поемат ръководството на стопанство.

 

- Малките ферми до 30 хектара ще могат да получат директни плащания по новата СПП още за кампания 2014, за което са предвидени около 100 млн. лв. от общия бюджет за директни плащания.

- По ПРСР са предвидени три схеми за малките стопанства. Според МЗХ в България има 85 770 малки стопанства, регистрирали се като земеделски производители или еднолични търговци, а това са 23% от общия брой на фермерските стопанства у нас. Новата ПРСР чака одобрение от ЕС, но в общи линии тя предвижда помощ за инвестиции в нова техника, недвижимо имущество и нематериални активи, за местни занаяти, селски туризъм и други услуги. Ще бъдат осигурени и средства за консултации в земеделието, включително за безплатно изработване на бизнес планове, за стартиране на стопанска дейност. Стартовата помощ ще е 15 хил. евро за целия период от плана за развитие и ще се изплаща на две части.

 

- Биопроизводители се оплакват, че всяка година трябва да заявяват площите си за субсидии, при положение че имат 5-годишен ангажимент за биопроизводство, и признаваните им площи варират през този период (особено при пасищата), като се установява различно по обем и място припокриване. Какво правите за решаване на проблема?

- Съветваме фермерите да копират площите, които са декларирали през предходната кампания, за да са сигурни, че ще имат поне 90% припокриване. Това е изискване на агроекологичната мярка, което не може да бъде заобиколено, защото позитивният ефект от спазването на екологичните норми се постига само с продължително ползване на едни и същи земи. Другото правило - да се подава заявление за подпомагане всяка година, е изискване и на европейското, и на националното законодателство, защото агроекологичната мярка се прилага по линия на директните плащания. При очертаването на площите в Интегрираната система за администриране и контрол се визуализират отклоненията спрямо миналогодишни очертавания и бенефициентът може да ги коригира.

 

 
 
June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2