Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Очаквам близо 100% усвояване на евросредствата за земеделие в този програмен период

Водещ: Продължаваме с изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов. Здравейте.

Румен Порожанов: Здравейте. Добър ден.
Водещ: ЕК се съгласи с промяна, за 400 милиона лева, от Програмата за развитие на селските райони. Те ще могат да бъдат използвани от общините. Каква е промяната?
Румен Порожанов: Промяната се съдържаше в т. нар. девета нотификация, предоставена от българската страна на комисията...
Водещ: Това е девета промяна.
Румен Порожанов: Девета промяна. Която одобри допълнителните средства именно по двете общински мерки, както и допълнителни средства по една от водещите мерки за частните инвестиции по Програмата за развитие на селските райони.
Водещ: Това са почти половин милиард. Обяснете, какъв беше рискът те да не могат да бъдат използвани, ако не се съгласят от комисията.
Румен Порожанов: Рискът беше голям, но беше оправдан, защото нашият анализ показваше, че няма основание исканата промяна от българската страна да не се одобри. Това, което ние направихме, активно договорихме в края на миналата година към 750 милиона лева договори за инвестиции, по приемите, които бяха направени...
Водещ: Инвестиции в какво?
Румен Порожанов: Инвестиции, основно в общински пътища, канализация, имаше и спортни съоръжения. И, както по 322-а мярка, там са паркове и други социални и културни обекти. Освен това, както знаете, ние имаме много договори с църкви и манастири за тяхното реновиране. Това, което се случи след одобрението, ние подписахме, връщам се назад, ние подписахме за тези близо 400 милиона договорите под условие, с всичките общини, кметовете и респективно църквите и читалищата. Под условие, че тези пари ще бъдат налични след одобрението на комисията. Но ние им дадохме картбланш да започнат обществените поръчки, защото това в България е процес, който отнема време. Те започнаха, ние ги съгласувахме. Добрата новина беше, че 100 процента беше одобрено предложението на българската страна. Решението беше публикувано в официалния вестник на Брюксел миналия петък. И през тази седмица във фонд „Земеделие” се подписаха анексите именно с всички общини, с които свалихме всичките условия по договорите.
Водещ: Колко общини?
Румен Порожанов: 93 общини, за близо 120 договора. Така, че ние свалихме условията за финансирането и те вече имат пълен картбланш за реализация на инвестициите.
Водещ: А иначе, парите трябваше да се използват за друго, ако не беше одобрено от комисията?
Румен Порожанов: Да. Те бяха прехвърлени от други мерки...
Водещ: От какви?
Румен Порожанов: От различни мерки...
Водещ: Т. е., къде не вървеше усвояването?
Румен Порожанов: Не вървеше в по-малки мерки, като мярката, която беше свързана с консултации в земеделието; една част от 121-а мярка, която беше, бих казал, с по-голям бюджет от реално усвояемия, като пазар.
Водещ: Тя за какво е?
Румен Порожанов: Тя е за инвестиции в производството на земеделска продукция. Така, че тази възможност, тази операция, в края на миналата година, ни помогна да спасим и тези въпросни 80 милиона евро от декъмитване по бюджета на програмата. Декъмитване е намаление на бюджета, ако ние не бяхме усвоили и не ни бяха признати тези аванси, които платихме към общините. Така, че много цели, но най-вече спасяването на парите по програмата. И, разбира се, основното, да се направят инвестиции в българските общини, така че те да се ползват от българските граждани в тези, т. нар. селски райони, макар че това е терминология, която се ползва за програмата.
Водещ: А има ли други в момента рискови пари, по които чакате одобрение за промени или очаквате, че България няма да може да използва?
Румен Порожанов: Към момента ще предстои още едно предложение, което Министерството на земеделието следва да внесе. То е свързано с разместване, вече вътре във втора ос, където са агроекологичните мерки. Там очакваме, колкото и да е парадоксално, вече очакваме недостиг по Програмата за агроекология от гледна точка на това, че заработи една от мерките за сеитбооборота. Тази година беше направено...
Водещ: Нали при предишни разговори обяснявахте, че всъщност най-големият проблем на България е, че няма такова желание у земеделските производители да се занимават с агроземеделие, колкото пари е имало.
Румен Порожанов: Въпросът е разрешен. Мисля, че министерството добре поработи по този въпрос. Така, че точно обратното, по 214-а мярка ще трябва да прехвърлим средства от други мерки по втора ос. Сега, като говоря за плащанията, тук говорим за едни по-дългосрочни ангажименти, в конкретния случай плащания за 2013-а, 2014-а и 2015-а, която е последната година за изпълнение на програмата. И, ако се върна към първия Ваш въпрос, това което очаквам, аз лично, в рамките на изпълнението на програмата е през настоящата и през 2014 година да нямаме проблем вече в контекста на застрашеност от намаляване на бюджета от неусвояване на средства. Единствено при уравняване на сметките в 2015-а, когато ние трябва да достигнем до 100 процента от бюджетите, тогава ще се явят съществени разлики, тъй като по някои от мерките, независимо че са договорени парите, може да нямаме достатъчно изпълнение. И тук искам да направя една скоба. В момента една от основните цели, която фондът изпълнява, освен че договаряме остатъците по мерките, бюджетите по мерките, договаряме и много разумно наддоговаряме мерките, след анализ, който се извършва в рамките на изпълнението на всяка една от мерките. Когато се направи договарянето по един проект, в рамките на неговото изпълнение има определени редукции – дали от намаление през ЗОП-а, когато пада цената, след това редукция при плащането. Има в частните мерки, не много, но има бенефициенти, които се отказват. Анализът е индивидуален за всяка една мярка. Ние имаме и рамково решение на правителството, което ни дава това право, да наддоговаряме. Разбира се, за мен това са едни тавани, едни лимити, които са дадени с правителственото решение. Анализът за договаряне, нашият поглед е доста по-рестриктивен, така че в 2015-а да не се натоварва централният бюджет.
Водещ: Изводът от всичко, което казахте е, че очаквате България да използва всички пари от Европа за земеделие, които са били предвидени, от 2007-а до 2014-а година.
Румен Порожанов: Точно така. Даже ще кажа и някои числа. Към момента има неусвоени по Гаранционния фонд 1,9 милиарда евро. По Програмата за селски райони числото е към 1,350 милиарда. Това показва, че са близо 3,2 - 3,3 милиарда. Предстои ни да усвоим за тази година по Гаранционния фонд (Европейския фонд за гарантиране в земеделието – б. р.) , пакетът ни е 580 милиона евро, който аз съм убеден, че ще го усвоим на максимална степен. Тъй като опитът от тази година е, че заявките за директните плащания, вече надхвърлят заявените от България. Към момента сме над 98 процента усвоени средства по Гаранционния фонд. Като тук, разбира се, вкарвам и плащанията за плодове и зеленчуци. Те са също по Гаранционния фонд и част от мерките по животните. Връщам се и на другата програма – Програмата за развитие на селските райони, в която имаме 3 бюджета по 400 милиона евро, които да усвояваме. Разбира се, и моите очаквания са да нямаме проблем в настоящата година и в следващата, и евентуално в уравняването на сметките в 2014-а година. Така, че максимално ще бъде усвояването, да не кажа проценти, но те ще вървят близо към 100-те, в контекста на изпълнението на ПРСР.
Водещ: Колко кандидатстваха за 72-та милиона евро за неземеделски дейности по Програмата за развитие на селските райони, чиито срок изтичаше вчера? Това е главно за селски туризъм, но и за други неща, могат да правят супермаркети, автосервизи, автомивки, коли под наем да дават, кина...
Румен Порожанов: Това са двете мерки по 311-а и по 312-а. Нямам справка за кандидатите. Но бюджетът, който имахме, а той беше към 90 милиона лева по 311-а и 50 милиона лева по 312-а, още в първите три дни кандидатите, ако приемем, че там до 200 хиляди евро е таванът на плащанията, кандидатите вече бяха направили заявките още в първите три дни. В смисъл, броят на кандидатите спрямо бюджета, по анализа. Оттук нататък, ще бъде направен ранкинг. Ранкингът тук, за радост, е много елементарен. Ясни са критериите, по които се класират кандидатите – за какво се получават точки, за населено място, дали попада в селските райони, дали бенефициентът е едноличен търговец и т. н. Така, че ранкингът ще бъде направен максимално публично. И бюджетът, в рамките на който..., искам да кажа само, че тези два бюджета са и наддоговаряне вече по тези двете мерки, в рамките на анализа, който Ви казах, че правим. Така, че кандидатите, според мен, ще надхвърлят 3 или 4 пъти бюджета. Очакванията са и за останалите мерки, които ще отворим.
Водещ: През юни трябва да отворите за модернизиране на стопанства, пак по Програмата за развитие на селски райони.
Румен Порожанов: 121-а. Няма да имаме много голям бюджет там. Ще бъде около 43 милиона евро. В момента уточняваме експертно как да формулираме самата заповед. Защото имаме гарантирани бюджети и общ бюджет. Така, че очакваме да се формира екипът на Министерството на земеделието в пълния си състав следващата седмица, така че да излезем със заповедта и приемът да започне от втората половина на юни. А в месец юли предвиждаме да направим мерките за наддоговаряне, именно в общинските, 321-а и 322-а, от общинските инвестиции.
Водещ: През февруари, 800 милиона лева разплащания към земеделските производители бяха основания за опасение на тогавашния земеделски министър, дали България може да понесе това изплащане по-рано. Сега вече, от дистанция на времето, прав ли се оказа той да се притеснява, макар че тогава нещата в политиката поеха в друга посока?
Румен Порожанов: Опасенията за момента на плащането на тези средства по-скоро са били в контекста на нивата на фискалния резерв, които са били в началото на годината. Защото България първо плаща и след това се възстановяват. Ние никога не сме имали проблем по възстановяването на средствата от Гаранционния фонд. Така стана и този път. Ние ги платихме на 20 февруари, на 4 април средствата ни бяха преведени 100 на 100, а именно евровата равностойност на 840 милиона лева, плащания тогава. Така, че от гледна точка на някакви рискове на възстановяването на средствата ние не сме имали, още повече преди стартирането на плащанията, комисията винаги има мисия (одитна мисия – б. р.), през ноември, която се запознава със земеделския слой за допустимост на площите за плащане и оценката, както за 2012-а за площите, така и за 2011-а не е имало забележки, а е била адмирирана като една много надеждна и много добра основа за плащане на директните плащания.
Водещ: След толкова години вече правене на такива плащания, остават ли проблеми – със застъпващи се земи, спорове за собственост, или нещата се наредиха?
Румен Порожанов: Винаги има проблеми. Но, застъпванията, ние сме ги разрешили, като процедура. И именно след приключването на процедурата, в края на април, ние доразплатихме към тези 840 милиона, малко над 60 милиона лева, остатъчните плащания, в които направихме плащанията за застъпените площи, плащанията, свързани с жалбите, които бяха направени пред министерството за допустимост на площите и имаше една разлика в самата ставка. Тъй като ние първият път платихме ставка 25,63 лв., а сега доплатихме разликата от 70 и няколко стотинки, до 26,40, защото имаше свръхзаявяване на площи, над тези, които сме заявили по регламент. След като, обаче, стана ясен окончателният слой и допустимите площи, площите отидоха точно или малко под заявените ни по регламент 34,918 милиона декара.
Водещ: Ако се прави сравнение с други държави, България няма фрапиращ проблем с това? Навсякъде е нормално да има някакво застъпване, или?
Румен Порожанов: Не, застъпванията не са голям проблем. Големият проблем е надеждността на слоя, по който се плаща и не случайно е имало санкции през първите години. През 2007 година България е санкционирана с 10 процента, 2008 година е санкционирана с 10 процента от плащанията. За съжаление, 2009 година, също, преди известно време дойде санкция, която е около 15 милиона евро, тя представлява малко под 5 процента от плащанията. Тук жалкото е, че при самото плащане, комисията е направила своите забележки. България е направила екшън-план, в рамките на забележките на комисия, какво трябва да направим така, че да бъдат изчистени препоръките. Изпълнени са абсолютно всички забележки, които са по екшън-плана, включително и възстановяване на средства, които са били надплатени и са върнати на Брюксел. За съжаление, решението на комисията е отново да има санкция, макар и по-малка. Лично моите очаквания са в рамките на 2010-а, 2011-а и 2012-а подобни проблеми вече да няма. Разбира се, естествено е в рамките на стартиращ нов програмен период, на нова страна-членка, плащанията по слоя да се усъвършенстват в периода.
Водещ: Според анализ на Института за пазарна икономика от вчера, ефектът от тези плащания на площ за България е увеличаване на обработваемата земя, за сметка на запуснати и изоставени площи, растяща цена на рентата, освен на търсенето за земя и то със средногодишни темпове над 15 процента на декар. От 2006-а до сега, според този анализ, земята в България е поскъпнала 175 процента, благодарение на тези плащания. Според Вас, достоверни ли са тези изчисления?
Румен Порожанов: Нямам алтернативни изчисления, за да кажа дали са достоверни. Но анализът, като цяло, е в правилна посока и аз не мога да го оспоря. Това, което Ви споменах е, че заявените площи, които бяха за миналата година надхвърлиха тези 35 милиона, които ние имахме по регламент, те надхвърлиха 36 милиона. Когато приключи регистрацията, сега на 6 юни, ще направим справка. Моите очаквания са да не бъдат по-малко от миналогодишните заявени площи. Разбира се, ефектите от това, че земята се обработва, тя е свързана със създаването на продукт, създаването на заетост, създаването, разбира се, на брутен вътрешен продукт. Така, че секторът „Земеделие”, като такъв, в рамките на, бих казал, добре работещи програми, както по Гаранционния фонд, така и по Програмата за развитие на селски райони, която захранва с инвестиции сектора, смятам, че за добро или за лошо, е един от водещите в страната.
Водещ: Според същия анализ, обаче, на Института за пазарна икономика, България не трябва да продължава с този механизъм за директни плащания на площ, защото той вече не благоприятства развитието на агросектора. Че по-скоро трябва да се прилага единно плащане, като в старите страни-членки, да се насочат повече пари към програми, като тези за развитие на селските райони. Т. е., притежаването и просто обработването на една земя да не носи сигурни пари, а да се търси качеството на резултата.
Румен Порожанов: От гледна точка на анализ на ефектите в икономиката, това е абсолютно правилно. Разбира се, това ще се случи, защото самият нов програмен период, 2014-2020 година, предвижда първи стълб, където са Гаранционният фонд, да бъде по съвсем различен начин. Директните плащания преминават в шест други направления. Ние сме ги обяснявали във Вашето студио. Базовото плащане, което ще съответства на директните плащания, вече е само 40 процента, ще има плащания за малки фермери, ще има за обвързани с производството. Т. нар. зелени плащания вече ще бъдат и в първи стълб, ще бъдат и във втори стълб. Това, което се очаква, разбира се то е публично, ще има отлагане с една година на въвеждането на първи стълб в целия ЕС, именно поради неговата сложност...
Водещ: Трябва да ги обясняваме стълбовете. Та, първи стълб какво значи?
Румен Порожанов: Първи стълб са директните плащания. Така, че новата схема на директните плащания ще заработи от 2015 година. Има преходен регламент, който визира опциите, какво да се прави с директните плащания, какво да се прави по Програмата за развитие на селски райони. Бих искал да кажа и за Програмата за развитие на селски райони. Връщам се малко и на бюджетите. Моята оценка, която Ви споменах, е че ние ще усвоим близо 5,3 милиарда евро до края на програмния период, това са числата, които споменах преди малко. В новия програмен период бюджетът на страната ще бъде...
Водещ: Над 8 милиарда се очаква, че ще се...
Румен Порожанов: Не, към 7,5, в зависимост от размера на Програмата за развитие на селски райони. Тъй като, като цяло, в многото проектобюджети на общността този компонент за развитие на селски райони, да, той остава, но бюджетът му, последният вариант, беше намален с около 8 процента. Това неминуемо ще доведе до намаление на бюджетите на всички страни-членки. А колко ще бъде на една или друга държава, предполагам, че няма да е пропорционално, критериите ще бъдат доста. Така, че отиваме към един бюджет от около 7,3 - 7,5 милиарда евро 2014-2020 година. Какво е много важно? Това, което аз се опитвам, на всички екипи на Министерството на земеделието, както на служебния, така и на предходния, ще комуникираме и с новия екип в тази плоскост, адекватна, компетентна, отговаряща на интересите Програма за развитие на селски райони за следващия период, която България трябва да внесе до Коледа в Брюксел. Така, че ние, входирайки тази програма, при приет регламент, да можем да се възползваме от опцията, която дават преходните регламенти, да започнем изпълнението на тази програма, на риск на страната, още в началото на 2014 година, докато ни се одобри програмата. Разбира се, има мерки, за които..., не се очакват съществени различия в политиката и в регламента на Програмата за развитие на селски райони. Точно обратното, очаква се да има малко по-либерален подход в самата програма. И за България няма да бъде проблем, ако сме си входирали програмата с ясно разписани мерки, индикатори и критерии, които ще се изпълняват, ние да стартираме приемите по най-важните мерки, които и в момента вървят, за частните инвестиции, за общинските инвестиции, още в началото на следващия програмен период от 2014-а година.
Водещ: А, според Вас, кои са най-важните, все още отворени пред България въпроси, свързани с преговорите за общата селскостопанска политика?
Румен Порожанов: Те са основно по Гаранционния фонд, или в първи стълб. Много важната тема за България е процентът за обвързаните с производство финансирания. Защото тук ще бъде животновъдството, тук ще бъдат плодове и зеленчуци, тук ще бъдат...
Водещ: България какво иска? По-голям процент или да бъде обвързан с резултат?
Румен Порожанов: България иска... Таванът е около 15 процента, до 15 процента.
Водещ: Т. е., България има увереност, че произвежда добре, че дава добри резултати и иска да обвърже с резултати получаването на пари?
Румен Порожанов: От една страна. От друга страна, това са сектори, които трябва да бъдат подпомогнати. Защото в новия програмен период, когато България достигне тавана на плащанията си, през 2016-а, ние няма да имаме вече възможност с бюджетни български средства да правим и национални доплащания и държавни помощи. Всичко ще остане като подпомагане именно в тези, обвързани с производството финансирания, които разбира се ще бъдат нотифицирани като схеми пред Брюксел. Именно от тук ще се подпомагат животновъдството и растениевъдството, и плодове и зеленчуци. Това са сектори, които, за радост, давам пример последната схема за плодове и зеленчуци, в момента, в който беше нотифицирана мярката, стартира подпомагането, част от този сектор излезе на светло, за да може да се легитимира и за да може да получи субсидии. Същото нещо се случва и при други по-малки схеми за различните сектори на производството в тези земеделски сектори.
Водещ: В печата пише за идеи Държавен фонд „Земеделие” да бъде децентрализиран, така че регионалните звена да имат повече функции, даже го обвързват като антитеза – туризмът ще си се връща в София, защото било грешка на предишното правителство, децентрализацията, която се опитаха, на туризма, а пък фонд „Земеделие” трябвало да бъде на това място, децентрализиран?
Румен Порожанов: Децентрализация има в големите страни, като Испания, която има 17 автономни области. Всяка автономна област има създадена адекватна агенция, която да изпълнява децентрализираните мерки. В България имаме децентрализация по „Млад фермер”, по „Полупазарни стопанства”, това са мерки, които са сравнително опростени, като кандидатстване и плащане. Децентрализацията изисква много сериозен административен капацитет, който да се направи в тези, независимо дали ще бъдат съответстващи на областите в момента, или ще бъдат 6 или 8 области, които да могат стриктно да спазват всички европейски правила. Спазването на правилата, на регламентите, на процедурите, на контролите е доста сериозен процес и една децентрализация, направена заради децентрализацията, а не по съответния ред, така че да бъде адекватна и акредитирана, би създало рискове, както в самото усвояване на програмата, така и в последващите санкции, които биха ни наложили.
Водещ: Добре, да обобщим най-важното – България ще използва 100 процента или почти 100 процента от европейските пари за земеделие до края на тази година.
Румен Порожанов: До края на тази година и почти до края на 2015-а година.
Водещ: Да, тъй като има опция за удължаване, но парите, предвидени за програмния период, 2007-2014 година, ще бъдат използвани на 100 процента от България.
Румен Порожанов: Да, бих могъл да го кажа.
Водещ: Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” в студиото на „Седмицата.
Румен Порожанов: Благодаря Ви.
June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2