Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Договорени са 35 милиона лева за промоция на български земеделски продукти в чужбина

 

Г-жо Лазарова, колко са промоционалните програми прилагани в момента и какво трябва да знаят хората в сектор „Земеделие и храни” за тях?
 
Първо, бих искала да кажа, че темата промоционални програми стартира през 2009 година, като към момента фонд „Земеделие” прилага седем промоционални програми, обхващащи различни браншови сектори. Договорените средства до момента са около 35 милиона лева. Тази година можем да се похвалим, че успешно приключи първата промоционална програма, като процентът на изпълнение е 98%. Името беше „Европейско сирене, моля” и това бе първата одобрена от Европейската комисия програма за промоция на български земеделски продукти в чужди страни. Бюджетът й, който изплати фонд „Земеделие”, е около три милиона лева европейско и национално финансиране.
 
Наблюдава се огромен интерес към тези програми, тъй като в рамките на последната година бяха включени шест договора. От друга страна, очевидно е, че членовете на организациите са доволни, защото първите две асоциации кандидатстваха отново и вече изпълняват и вторите си програми. В началото членовете на организациите гледаха с недоверие към тази европейска схема, но постепенно интересът към промоционалните програми на национално ниво се увеличи. Сдруженията започнаха да подават повече програми, които Европейската комисия одобрява. И доказателство за това е, че последната година се сключиха шест нови договора с по 3-годишен срок на изпълнение за всеки. Като три от тях са междудържавни. И съвсем скоро Европейската комисия одобри още две програми. Тоест интересът наистина се увеличава. Искам да кажа, че чрез прилагането на тези промоционални програми българските продукти ще се промотират на територията на доста държави, като Испания, Германия, Полша, Румъния, Великобритания, Бразилия, Китай, Русия, Украйна, Австралия и САЩ. Това са държави, обхващащи пет континента, с което виждате каква е голяма мащабността на схемата. Браншовете от националната икономика, върху които програмите имат безспорно въздействие, обхващат мляко и млечни продукти, пресни и преработени плодове и зеленчуци, винопроизводство, пчеларство, яйцепроизводство, месопреработвателната промишленост и особено важното биологично земеделие.
 
Интересно и важно е да отбележим, че програмите не са само на територията на Европейския съюз, а обхващат и държави на територията на петте континента, тоест един широк спектър от различни пазари за нашите производители.
 
Именно. Това са нови пазари за българските производители, които след проучвания са установили, че българските продукти биха могли да се предлагат там. В момента тече програма за промотиране на бяло саламурено сирене, кашкавал и кисело мляко. Това е втора програма на Националната асоциация на млекопроизводителите. Те откриха, че Бразилия е един доста голям пазар и нов, и в момента е добре да се предложат и там стоките.
 
Любопитен е и самият факт, че предлагаме българско сирене в Бразилия – далечна дестинация, различна от регионалните пазари, на които са свикнали да изнасят стоката си българските производители.
 
Да. Всъщност, освен новите пазари, може да кажем, че и във вече забравени пазари, например в Русия и Украйна, също текат програми за сирене и кашкавал и членовете определено могат да кажат, особено след първата приключила програма, че специално за Русия износът се е увеличил многократно.
 
Възстановяваме старата слава на страната ни като традиционна страна износителка за пазари като Русия.
 
Да, именно. Това е целта на схемата. Всъщност идеята е популяризирането на земеделски хранителни продукти, както на вътрешния пазар на Европейския съюз, така и в трети страни. И тук мога да кажа, че ползата за бенефициентите е, че чрез дейностите на програмите от една страна ще могат да осъществят контакти с големи търговски вериги, дистрибутори и по този начин да увеличат всъщност износа на съответните стоки към вече утвърдени пазари. А от друга страна програмите дават възможност за навлизане на дадени продукти на нови пазари. Като всичко това естествено допринася за социализирането и стимулирането на икономиката и за увеличаване на износа. В същото време тази оперативна схема подпомага и вливането на европейски средства в българското земеделие. И смея да кажа, че схемата е изключително значима за страната, поради което 30% от финансирането е национално.
 
Преди да се спрем подробно на всяка една от седемте промоционални програми, можем ли да кажем какъв е редът и изискванията една стопанска или браншова организация да бъде бенефициент?
 
Кандидатите могат да бъдат сдружения на производители или на производители и търговци с двегодишна история. Членовете им трябва да имат пазарен дял за продуктите, които са обект на продажбата, най-малко 20%. Тук идеята е да са браншови организации, които да могат да представляват родните производители и преработватели, които да защитават в максимална степен техните икономически интереси с цел благоприятно въздействие върху съответните сектори. Програмите се подават в Министерство на земеделието и храните, като има два годишни приема. Първото подаване е в срок до 15 април и второто е до 30 септември, след което минават през процедура на одобрение в Министерството на земеделието и храните, където има сформирана междуведомствена комисия и впоследствие минават и през одобрение и през Европейската комисия. Накрая договорът се сключва с фонд „Земеделие” и програмата се реализира от фонд „Земеделие”.
 
Трябва ли задължително едно сдружение да мине първо през консултант, който да огледа документите, или могат направо да дойдат при вас във фонд „Земеделие”, където да получат насоки, упътвания, съвети?
 
Програмите се подготвят без необходимост от консултанти. По принцип идеята е асоциациите на управителен съвет да решат първо в кои държави да кандидатстват, къде е големият интерес; кои продукти конкретно да промотират. След което програмата се изготвя. Има образец на програмата и тя се подава в Министерство на земеделието и храните. Вече след като е минала на етап одобрение от Европейската комисия, се избира и прилагаща организация и пиар агенция, която да може да им изпълнява впоследствие всичките идеи.
 
Добре, нека се спрем малко по-конкретно на основните характеристики, които трябва да чуят сдруженията на производителите за седемте промоционални програми.
 
Искам да кажа за дейностите всъщност, които се финансират по промоционалните програми. Те са де факто свързани с рекламите на земеделски хранителни продукти и обхващат връзки с обществеността, участие в изложби, панаири, изложения, реклами във вестници и списания, организация на обучения, конференции с участието на журналисти, както и промоции в супермаркети и магазини. Другото, което искам да кажа важно е, че програмите се осъществяват за период от една до три години и всъщност 50% от действителните разходи се поемат от Европейския съюз. Най-малко – 20%, има собствено участие самата организация, която кандидатства, останалото се поема от ДФ „Земеделие”. До момента всичките програми всъщност имат по 30% национално финансиране. Тоест по този начин 80% е именно европейско и национално финансиране.
 
Да се върнем на седемте програми.
 
Първата програма, която приключи успешно, е „Европейско сирене, моля”. Това беше първата одобрена от Европейската комисия програма за промоция на българските земеделски продукти. За тригодишното й изпълнение фонд „Земеделие” изплати около три милиона лева европейско и национално финансиране. Тази програма завърши с 98% изпълнение на заложените дейности по договора. Програмата даде възможност на българските производители и преработватели да представят и рекламират наше сирене и кашкавал на родните пазари, като участват в най-престижните изложения за храни в млечния сектор. Продуктите стигнаха до потребителите на Русия и Украйна чрез мащабна рекламна кампания, която включва публикации във вестници, списания, специализирана преса по клипове в киносалони и телевизионни канали. Качествата на българските изделия бяха представени на място на авторитетни международни изложения, производствени бази, тематични вечери, бизнес семинари, дегустации във водещи супермаркети, кулинарни училища и други.
 
Вторият договор, който беше сключен с фонд „Земеделие”, е по програмата, представена от Националната асоциация на млекопроизводителите. Темата е информационен проект за промотиране на млечни продукти, на бяло саламурено сирене и кашкавал на вътрешния пазар в Германия и Испания, като бюджетът е около шест милиона лева. Това беше първата одобрена от Европейската комисия програма, която беше предложена самостоятелно от българска асоциация. Програмата е за три години, като традиционните български продукти се рекламират през клипове в киносалони и телевизионни канали.
 
Третата програма е за промоция на преработени плодове и зеленчуци, предложена от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Тя е насочена към пазарите на Германия, Полша и Румъния. Основните продукти, които се промотират, са лютеница, печена белена капия, конфитюр от рози, шипков мармалад и компот от праскови. Общият бюджет на програмата е около 6 милиона лева за трите годишни бази в изпълнението на договора. Целите на програмата са насочени към увеличаване потреблението на промотираните продукти и активно запознаване на целевите групи потребители с разнообразието на преработените плодове и зеленчуци. Очакваният ефект от програмата е при приключването й да се отбележи растеж в търговията в целевите държави, увеличаване на разпределението на пазарния дял в други държави членки на Европейския съюз като Италия, Испания и Гърция, и повишаване информираността на потребителите относно качественото превъзходство на продуктите.
 
Следващата програма, това е вече втората програма на Националната асоциация на млекопреработвателите, е насочена към пазарите на Русия и Бразилия и основните продукти, които ще се промотират – бяло саламурено сирене, кашкавал и кисело мляко. Общият бюджет на програмата е приблизително три милиона евро и е насочена към пазарите на Русия и Бразилия. Целите на програмата са насочени към увеличаване потреблението на промотираните продукти и ефективно запознаване на целевите групи потребители с разнообразието на млечните продукти.
 
Имаме две програми, които са насочени към лозаро-винарския сектор. Едната програма е от Националната лозаро-винарска камара. Тяхната програма е мултинационална, съвместна е с гръцката асоциация Вино пътищата на Северна Гърция. Общият бюджет на програмата е приблизително два милиона евро. Отново е тригодишна. И тя е насочена към промотиране на вина със защитено наименование за произход и географско указание в САЩ, Швейцария и Китай. Целите на програмата са насочени към укрепване на имиджа на вината със защитено наименование за произход и защитено географско значение, укрепване на имиджа на продуктите на съществуващите пазари и увеличаване на износа на вина със защитено наименование за произход. И втората програма, винарска, е представена от Националната лозаро-винарска камара „Тракия”. Тя е за промотиране на пазарите на Русия и Китай и е съвместно с румънското сдружение „Производители на вино и винени продукти „Добруджа”. Насочена е към пазарите на Русия и Китай и е с тригодишен срок на изпълнение. Общият бюджет на програмата е приблизително три милиона и половина. Целите на програмата са насочени към укрепване на вината със защитено наименование за произход и защитено географско указание.
 
Би било полезно за нашите слушатели да направим едно обобщение за годината – доволни ли са производителите от участието в промоционалните програми в различните сектори и съответно вие като администрация каква оценка бихте дали на работата на тези програми?
 

Мога да кажа, че интересът наистина се увеличава. Продължават асоциациите да предлагат все нови и нови програми. Все още е малко рано да се каже за общата полза, тъй като повечето програми, започнати, са в първата си година. Но определено интересът е доста голям не само на национално ниво, но и на европейско ниво. Ние като администрация можем да се похвалим, че на европейско ниво Европейската комисия последните пъти одобрява поне по една-две програми, което е голям стимул за България и се надяваме, че оттук нататък ще продължи този интерес.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2