Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Животновъдите получават близо 40 млн. лева повече субсидии спрямо 2011

 

Господин Костов, какви субсидии получи сектор „Животновъдство” тази година и защо трябва да бъдат доволни животновъдите?
Субсидиите тази година в сектор „Животновъдство” са около 140 милиона лева. В тази сметка се включват, както националните доплащания, така и частта от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които от 2010 г. изплащаме ежегодно. Това са така наречените специфични помощи за сектор „Мляко”. Aко направим сравнение спрямо 2011 г. ръстът е с около 40 милиона близо, а спрямо 2009 г. ръстът е с близо 80 милиона. Може да се каже, че в последните няколко години всяка кампания има ръст в средствата, отделени за сектор „Животновъдство”.
Към момента започна изплащането на част от схемите. Още през октомври бяха оторизирани първите заявления по схемите за национални доплащания на глава животно, необвързани с производството. Това са схемите за говедовъдите и биволовъдите и схемите за национални доплащания за овце и кози майки. През декември ще бъдат изплатени и средствата по европейските програми, свързани с млечното говедовъдство, защото срокът по наредба е 30-ти ноември за наличие или липса на млечна квота от съответния производител. В момента се извършват проверките за доставените количества от всеки един стопанин. От присъединяването на България към Европейския съюз сектор „Животновъдство” беше леко пренебрегнат. Причината е, че според присъединителния договор ние се задължаваме да прилагаме схемата за единно плащане на площ като част от общата селскостопанска политика. Схемата се прилага от почти всички нови държави-членки и е базирана на площ. До колко е било удачно или не да прилагаме подобен тип подпомагане не мога да кажа, но e факт, че българските животновъди страдаха, просто защото или не разполагат с площи, които да ползват, или пък площите не са в състояние, което отговаря на изискванията на европейското законодателство. По тази причина през първите две години животновъдите освен, че не получаваха субсидия пряко за глава животно, бяха и санкционирани за това, че декларират площи, които не са допустими за подпомагане. От 2009 г. се взе решение за прилагане на схеми за национално съфинансиране. България има право да допълва своя финансов пакет със средства от държавния бюджет, като тези схеми бъдат насочени и към животновъдите. Стартираха плащанията през 2009 г. с общо 60 милиона лева субсидия, като тогава всъщност бе разработена първата схема за подпомагане на говедовъдството, така наречената „необвързана с производството схема”, базирана на глава животно. „Необвързана с производството” означава, че при нея се подпомагат стопаните, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали едър рогат добитък – говеда, а подпомагането е на база бройка говеда, които са били налични в стопанството към тази дата. Причината за такъв тип схема е свързана с приложението на общата селскостопанска политика. Целта е да се намали обвързаното с производството плащане. Така на България беше разрешено по този начин да финансира сектор „Говедовъдство”. Същевременно животновъдите, които се занимават с дребно животновъдство овце и кози майки, получиха възможност за субсидиране на глава животно, но на база текущо отглежданите т.е. бройките, които през годината се отглеждат в стопанството. Тези схеми се запазиха и през 2010 година, но тогава успяхме да въведем и схемата за специфично подпомагане. Тази схема е финансирана вече от Европейския съюз чрез Фонда за гарантиране в земеделието, като при нея се подпомагат изключително стопаните, които отглеждат млечни породи говеда. При тях отново се субсидират бройките животни, които текущо са отглеждани в стопанствата през календарната година. През 2011 г. отново имаме увеличение спрямо 2010 г., т.е. с близо 18 милиона. Това са общо парите, които се издават като директни плащания в сектора и както вече казахме за 2012 г. сумата е близо 140 милиона лева. Сега част от средствата ще бъдат изплатени през финансовата 2012 г., а друга част през януари 2013 г. Причината за това е да се гарантира балансирано субсидиране в сектора - да се плащат субсидии през определен период, така че стопаните да имат възможност да разчитат на тези пари и да имат възможност да планират все пак някакви разходи в най-тежките месеци на годината. В общи линии се наблюдава доста добър тренд по отношение на финансовия ресурс, който се отделя за животновъдство, а от друга страна, трябва да отбележа и подобрението в администрацията по отношение на заявленията за животни. През 2009 г. имахме много проблеми, свързани с липсата на качествен регистър на животните и на животновъдните обекти. Колегите от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), тогава още НВМС, изградиха нова система, която в момента е пряко свързана със системата на фонд „Земеделие”, така че да се гарантира проследяемост на всяко животно затова къде по кое време се намира, в кой обект, дали е маркирано, дали не е маркирано.
Това гарантира и контрола, защото си спомням, че имаше съмнения за хора, които нямат реално и едно животно в обора, но получават субсидии.
Точно така. Освен, че се базираме на системата на БАБХ, извършваме и контролни проверки на минимум 10% от заявленията, при които наистина в последните години установяваме, че все по-точно и все по навреме се отразяват проблемите в тази система. Което е изключително важно, особено от гледна точка на това, че всъщност животновъдите и млечните, и месните породи животни са част от хранителната верига. Т.е. те са елемент от наистина гарантирането на контрол за качествени храни, които стигат до пазара. В тази връзка, наистина има подобрение от последните няколко години особено по отношение на идентификацията и на проследяемостта на животните.
Казахте, че от 2009 г. насам е имало трайно увеличение на субсидиите в сектора, в същото време повишаване на самите доходи на фермерите. Означава ли това, че успяваме да изпълним и млечните си квоти и да повишим качеството и въобще конкурентноспособността, защото знаем, че българското мляко, българското месо са ценени на общия европейски пазар?
Има и такъв елемент. Естествено трябва да уточним, че директните плащания и субсидиите на глава животно не са инвестиционни. Те са плащания предназначени за подкрепа на доходите. От друга страна много от българските ферми са трета категория, даже с колегите от БАБХ сме обсъждали, че ако те не преминат до края на следващата година в рамките на по-горна категория, ще загубят правото си да продават и на вътрешния пазар. Това наистина е проблем особено като се има предвид, че близо 200 хиляди са животните в такъв тип ферми. Но по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) има възможности за инвестиции в обектите, за да могат все пак да отговарят на изискванията на законодателството – и националното, и европейското и да бъдат конкурентноспособни на колегите си в останалите страни-членки. Към момента не бих казал, че имаме сериозен интерес по отношение на тези мерки. От личния ми опит и разговори с бенефициенти причината да не кандидатстват за инвестиции е, че им липсва финансиране, т.е. липсват им възможности да стартират проект и след това да очакват субсидия от ПРСР. Но надявам се със стартирането на гаранционния фонд, който трябва да заработи в рамките на следващите няколко седмици да има интерес и от страна на животновъди за кандидатстване по програмата. Защото всъщност това е тяхното спасение, това е тяхната възможност наистина да бъдат част от европейския пазар.
Заговорихме за Програмата за развитие на селските райони. Според вас кои са важните мерки, които трябва да бъдат стимулирани на финалната права на този програмен период?
На първо място бих искал да акцентирам на работата на фонда по мерките от Втора ос от ПРСР. Във Втора ос са включени Мярка 214 „Агроекологични плащания”, „Натура 2000”, която стартира от миналата година, мерките за необлагодетелстваните райони. Това са така наречените компенсаторни плащания, които няма инвестиционен характер. Подпомагането е свързано с това да се компенсира стопанинът за неговата дейност в необлагодетелстван район или за това, че прилага някакви, надвишаващи обикновените изисквания към земеделието, практики. Мерките по Втора ос стартираха сравнително късно, с изключение на необлагодетелстваните райони, които работят още от началото на програмата. „Агроекологията” и „Натура 2000” имаха известно забавяне. Още повече, че в първите години на приложение на Мярка 214 имаше изключително много проблеми, свързани с и от административен характер, защото тази мярка изисква много институции да си обменят информация. Значи това не е мярка, която се администрира изцяло от фонда. Тук имаме намесата на ветеринарната служба, намесата на териториалните служби, на парковете в България, развъдните асоциации, контролиращи лица за биологично земеделие - въобще много различни играчи са намесени в администрирането на такъв тип мярка. В началото бенефициентите по нея не бяха готови и не бяха достатъчно запознати с изискванията, какво всъщност се подпомага, какви са условията, какво трябва да спазват. Затова в първите години имахме доста слаб интерес, а подадените проекти не бяха изплащани в цялост или пък бяха отказвани, прекратявани. Доста проблеми в първите две години – 2008 г. и 2009 г., може да се каже, че Мярка 214 не работеше както трябва. Но бяха положени много усилия за подобряване на административния капацитет, беше създаден специален отдел в рамките на фонд „Земеделие”, който да се занимава само с тези заявления, за да може наистина да има екип от специалисти, които във всеки един момент да могат да разрешават казуси, да могат да се обръщат към други институции, да поискат информация или пък да уточнят някакъв проблем. Много семинари, много информационни кампании бяха осъществени и наистина забелязвам сериозно повишаване на интереса към мярката. Само за пример площите, които са заявени през 2012 г. по Мярка 214 са близо два пъти и половина повече от тези през 2011г. Има ръст в бройките на заявените животни, има ръст в бройките на заявените пчели и пчелни семейства. Не трябва да пренебрегваме и факта, че с шестата нотификация на програмата през декември 2011 г. бяха повишени нивата на плащания по всяко едно от направленията в мярката. Така се даде допълнителен стимул на земеделските стопани да участват, защото те наистина видяха, че могат да получат равностойна компенсация за допълнителните усилия, които ще положат, за да изпълнят изискванията на мярката. Разбира се, срещите ни с различни асоциации на земеделските стопани също оказаха голямо влияние.
Трудна ли е процедурата? Колко души във фонда се занимават с тези проекти? Трудно ли се кандидатства по тази мярка?

През тази година ще издадем брошура Мярка 214 „Кандидатстване и прилагане през 2013 г.”, която доста добре описва всичките възможни направления. Иначе самото кандидатстване не е страшно. Всъщност голяма част от направленията са свързани с дейности, които земеделските стопани така или иначе извършват. Само за пример – „Сеитбооборот” е едно от направленията, в които нямахме интерес до 2012 г. – едва 3 заявления. В кампания 2012 г. получихме 103 заявления за обща площ около 70 хиляди хектара. А пък сеитбооборотът е дейност, която всеки ангажиран земеделец, всеки човек, който разчита за хляба си на тази дейност, го прави така или иначе. Трябва да отбележим още, че всяка година се правят ревизии на националното законодателство, за да опростим нещата. Ако видим, че нещо не работи, някой документ, който искаме не може да бъде издаден или пък трудно се сдобиват с него  земеделските стопани, измисляме алтернативен контрол, така че да можем да спази съответното изискване без да искаме такъв документ. Дори и тази година отново имаше промяна в методиката за налагане на санкции, така че да облекчим максимално контрола и земеделските стопани от гледна точка на изисквана от тях информация.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2