Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Интервю с Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ „3емеделие”

Водещ: Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата” на Дарик радио. Здравейте, г-н Порожанов.

Румен Порожанов: Добър ден.


Водещ: Има или няма голяма финансова корекция от ЕК по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ от 2007-2013 г.? Въртят се 235 млн. евро, половин милиард, които Европа да не даде на България за разплащания по земеделската програма.

Румен Порожанов: Дори в калкулацията на доброжелателите тези числа се увеличаваха много повече.


Водещ: ... за 1 млрд. загуба, която обаче не разбрах, може би за в бъдеще, че ще се губят.

Румен Порожанов:
Многократно коментирахме темата с финансовите корекции, тези, които са наложени към момента, това, което предстои. Разбира се, нищо такова не предстои в следващата седмица.


Водещ:
Общо 26 млн. са тези, които са известни. Това е 1% от бюджета на програмата от над 3 млрд. евро безвъзмездни помощи, което е с процент по-малко от допустимия процент според самите европейски правила.

Румен Порожанов
: Много объркахме процентите. Процентът на грешка е съвсем различен. Той е от гледна точка на сертифициращия орган. Но корекциите, които в момента са наложени, те са с две решения на комисията, те са публични, говоря за корекциите по ПРСР по мерките, които са инвестиционните мерки. Те са горе-долу в този размер, който вие споменахте.


Водещ
: 26 млн.

Румен Порожанов:
Разбира се, ние коментирахме, дали сме официални изявления – предстоят още няколко корекции. първата от тях, е за фотоволтаичните системи. Тя вече е комуникирана с комисията, след като калкулирахме промените в Закона за енергетиката за намалението на цените и предоставихме анализ за информацията на комисията, корекцията беше намалена от близо 29 млн. на 4,7. За което комисията официално ни е уведомила. Няма все още окончателно решение. Но то ще бъде в рамките на този размер. Предстои помирителна комисия по други три одита, които са свързани с общинските мерки.


Водещ:
Една от тях е ...

Румен Порожанов:
Сумата, която в момента е обект на помирителната комисия е 33 млн. Разбира се, тя беше в много по-голям размер.


Водещ:
А, била е 235 и вие я сваляте на 33.

Румен Порожанов:
Първоначално заявените включваха коригиране с гаранционния фонд, който беше капитализиран по старата програма – 96 млн. лв. и много голям размер – близо 140 млн. лв., извинявам се, в евро е всичко, от авансите, които бяха предоставени на общините в края на 2012 – 2013 г. Тези корекции, особено за гаранционния фонд изцяло отпадна. Другата, която е за авансите на общините – от 88% върху базата, в момента сме я намалили на 9% върху базата. И това е елемент на разговори и на помирителната комисия. Като ние имаме надеждата и индикации, разбира се, че тези 33 млн. можем да ги намалим в рамките на 20-те, както се казва, двадесет и няколко. Но нека да не говоря предварително.


Водещ:
И всички сметки показват около 60-ина млн. биха били тези корекции?

Румен Порожанов:
Разбира се, при уравняването на сметките, при окончателното разглеждане на всички плащания по програмата, които са направени през 2015 г., ще има и допълнителни корекции. Защото слабостите в общинските поръчки по ЗОП – да, те са видни, безспорно е, че ние подобрихме абсолютно всички контроли по тези провеждани от общините поръчки. Но в края на краищата ще има допълнителни корекции. В никакъв случай не може да говорим за размери или за някакви колосални размери. В момента има един одит, който премина. Все още не е постъпил предварителният доклад, а моята информация е, че той дори не е приет още от комисията, тъй като той беше извършен от независима компания, която беше наета от комисията. Тя разгледа само и единствено 30 проекта на общините и разгледа действията на общините като възложител, без да гледат контролите, които ние извършваме. Така че този доклад тепърва ще бъде комуникиран, и ще бъде даван. Затова самата, така, публичност, която започна да се върти...


Водещ:
„Шок и ужас във Фонд Земеделие”, „България на косъм да загуби милиард евро”.

Румен Порожанов:
Не искам да коментирам всички заглавия. Всеки си има своите мотиви да публикува една или друга статия.


Водещ:
Но вие подозирате мотиви от това, че не са разплатени проекти, свързани с къщи за гости по туристическите мерки, по програмата, по рибарската, ПРСР. По рибарската програма сте отказали две скъпи яхти да платите, три-четири големи общински проекта с нередности сте отказали да платите и подозирате, че шокът и ужасът е заради това.

Румен Порожанов:
Не е само това. Сега, безспорно е, че това си беше една масирана кампания. Тя все още не е приключила. Една масирана кампания, която включително от захващане на някакви тези или някакви числа, които са абсолютно спекулативни в много случаи, преминава и в някакви по-персонални аспекти. Аз не бих искал да коментирам, но самата организация, самата подредба на най-различния тип статии, които излизаха на определени места, безспорно показва това. Едната от причините е може би именно, сега аз не мога да кажа точно един, втори или трети, не че нямам своите информации и съмнения, но тя наистина е свързана с доста неплатени проекти по ПРСР. За да няма спекулации в това, което се говори – яхти не е имало договаряни, не е имало и плащани по ПРСР. По рибарската програма, там през т.нар. местни рибарски групи, там имаше договорени три яхти на доста голяма стойност, едната достигаше 900 хил. лв. И трите яхти не са платени.


Водещ:
Тоест те стават и три, защото аз чета за две в ...

Румен Порожанов:
Не, в конкретния случай говорим за три, които не са платени. Няма как да ги платим.


Водещ:
А те как идват да ви увещават изобщо за тези яхти? Те какво казват, че ще ловят риба с тях, така ли?

Румен Порожанов:
Не. Значи, те са договорени от Агенцията по рибарство, или по-точно са договорени в местните инициативни групи. Те не се договарят във Фонд Земеделие. Фонд Земеделие по рибарската програма е само разплащателен орган.


Водещ:
Аха, те идват със сметката при вас.

Румен Порожанов:
Фонд „Земеделие“ само плаща , а договарянето се извършва в Агенцията по рибите и респективно от местните инициативни групи, тъй като тези договори са били ...


Водещ:
И те като ви представят тези сметки, вие отказвате?

Румен Порожанов:
Сега, след като видяхме, има и икономическа обоснованост на разходите като изискване, което трябва да следим, отделно има и пороци, особено в две от тях, които ние, така, не приехме като аргументи и затова бяха отказани. Съвсем ясно разбирате какъв би бил отзвукът в Брюксел при подобна яхта, прекрасен катамаран, който ще се разхожда в един от заливите.


Водещ:
А, той за туристи ли е?

Румен Порожанов:
Това е за т.нар. туристически дейности. Ако премина към ПРСР, там, както казах, яхти не е имало и хеликоптери като договаряне. Имаше договорени кемпери на немалка стойност, бяха около десетина. Нито един кемпер не сме платили.


Водещ:
Те с каква цел ги предлагат тези кемпери – пак за туризъм, така ли?


Румен Порожанов:
Те влизат в хипотезата на туристическите дейности. Когато вие отидете в общината Х да си наемете кемпер и там да си почивате.


Водещ:
Да обикаляме и разглеждаме.

Румен Порожанов:
Което предполага дори, че трябва да бъде в рамките на общината, но това е съвсем отделен въпрос. По отношение на плащане на автомобили и плащане на АТВ-та, автомобилите, които са платени, те са в рамките на референтните цени, които бяха направени със заповед, те са до 39 хил. лв. без ДДС. Разбира се, те са част от проекти, които са свързани с туристически дейности – с къщи за гости, с някакви други услуги. По същия начин са и АТВ-тата. АТВ-та не сме платили, които са на по-голяма стойност. С някаква разумна и обоснована цена, нали, има плащания по АТВ-та.


Водещ:
Те одобрени ли са от Брюксел тези, имали ли сте проблеми?

Румен Порожанов:
Значи, към момента нямам, ще си има одити тепърва. Но, ние не сме направили тези големи плащания, за които се спекулира. Те са част от Мярка 311, 312, която е приключила.


Водещ:
За туризма?

Румен Порожанов:
В частта на туристическите дейности. Те ще бъдат одитирани. Да, ще дам пример. Последният одит, който дойде от комисията, посети на място една къща за гости в Пловдивско. Къщата за гости беше с проект и лек автомобил, няма да му казвам мярката. За съжаление, нашият бенефициент не я използваше по предназначение. Повече от 9 месеца нямаше почти гости.


Водещ:
Той си живее в нея, така ли?

Румен Порожанов:
Живее си, кара си колата. Но не и да използва за туристически дейности. Разбира се, подобни проблеми няма как да не се отразят на комуникацията от гледна точка при одита.


Водещ:
Това го хвана направо, като дойдоха от Брюксел. Вашите хора не бяха хванали...

Румен Порожанов:
Проблемът с предназначението, значи, ние също имаме няколко проекта, които са свързани и с коли, които сме ги предявили за възстановяване, за неизползване по предназначение. Това ви казвам – има страшно много натрупване на засилването на контролите както при плащанията, така и при проверките. И връщайки се на фонда като една, така, много динамична структура и среда, отговарящи за плащания в страшно много направления – през гаранционния фонд, най-различни директни плащания, през ПРСР, общински, проекти за производство и преработка на земеделска продукция, туристически дейности и т.н. Затова казвам – средата е доста агресивна към фонда, като желания да се кандидатства, и да се акумулират субсидии и затова ние нямаме никаква алтернатива, освен да налагаме контроли.


Водещ:
Какво стана със зайчарските проекти, за които разказвахте предния път в Благоевградско?

Румен Порожанов:
Зайчарските проекти приключиха след трето наше преминаване по зайчарските бенефициенти. В един момент вече започнахме да си играем, ще използвам и други животни – на котка и на мишка. Тези, които бяха ок след n-тата проверка, наново ги проверихме и наново се оказа, че ги няма зайците.


Водещ:
Те тези зайци ги взимат и си ги разнасят там, където има...

Румен Порожанов:
Така. Има и добросъвестни, разбира се, бенефициенти. Другото се разнася в кафези. Предали сме ги на специализираните органи за разследване. Защото ние вече нямаме. Разбира се, те не са договорени, няма да бъдат договорени. Затова и малко инфо по тази мярка 6.1 – към момента вече сме договорили близо 1 000 договора от бюджет 1 400. Отказани са 94. Като тези 94, може би 90% от тях са точно в тези зайци, пъдпъдъци. И вече започна и разплащането на първия транш.


Водещ:
Там схемата е – няма пъдпъдъци, или има малко пъдпъдъци, които се разнасят между различни пъдпъдъкоразвъдници.

Румен Порожанов:
Както се казва, има едни пъдпъдъци, които не хвърчат, но ги разнасят в кафези.


Водещ:
И ги отчитат много пъти и вие ги хващате и те се изнервят.

Румен Порожанов:
Знаете, че там имахме проблеми с дирекцията, която беше в Благоевград – освободихме и директора и началника на отдела, и експерти, тъй като първоначалният визит, който беше направен от тях, той беше установил, че всичко е ок. Но така или иначе ние направихме чек едновременно, като проверка на всички в едно населено място или на повече населени места наведнъж, за да не може... Но нека да не влизаме, това не е най-важната тема.


Водещ:
А стана ли ясно през 2011 г. дори физически ви нападнаха, когато премиерът каза, че това е било заради прекратяване на възможностите за източване на средства от структурата на фонда. Стана ли ясно тогава кой стоеше зад това?

Румен Порожанов:
Не знам защо този въпрос е толкова любим. На мен ми стана ясно. Но не бих искал да коментирам.


Водещ:
Не, защото явно става дума, че вие последователно спирате възможностите за кражби, слагате повече контроли.

Румен Порожанов:
Не бих искал да коментирам повече това.


Водещ:
Така, защо ДАНС влезе във фонда?

Румен Порожанов:
ДАНС влезе да направи проверка по, разбира се проекти не бих могъл да ги коментирам предвид това, че те ги проверяват, по конкретни проекти. Влязоха на проверка, предоставена е абсолютно всичката информация.


Водещ:
Това са проекти, които са свързани с този човек – Янаки Червеняков, когото вие освободихте, началника на сектор в дирекцията, която отговаря за ...

Румен Порожанов:
Те са по ПРСР. Свързани са основни с общинските проекти. Но не бих косвено или пряко казал, че те са свързани или не са свързани с един или с друг...


Водещ:
Говори се, че давал на тъща си проекти. Това, четохте в тези публикации.

Румен Порожанов:
Това беше една от темите, свързана със сигнали за конфликт на интереси.


Водещ:
Пак за къща за гости.

Румен Порожанов:
С произнасяне на комисията, че няма конфликт на интереси, на специализираната комисия преди година или две, не знам кога е било...


Водещ:
Вие го освобождавате с формалното основание, че не си бил подал декларация за имуществото.

Румен Порожанов:
Той е освободен с определени основания. Нали, това, няма такова основание по Закона за държавния служител. Беше освободен още в понеделник.


Водещ:
А за колко проекта става дума? В смисъл, мащабен проблем ли е във фонда, или ДАНС търси конкретни няколко проекта?

Румен Порожанов:
Не бих, аз дори не бих казал, че има съществени проблеми. Фондът спазва акредитираните си процедури, те всички преминават през гледането от първи контрол от втори експерт, всеки от тях носи отговорност за проекта, който прави. Преди това всички проекти по старата програма се оценяват от оценителна комисия от гледна точка на активи, от гледна точка на допустимост на разходите те се гледат то експертите, след това си преминават през съответния ред на одобрение през комисия по прозрачност, със заповеди, с договори и т.н. Да, имало е изнесени сигнали. Хубаво е те да бъдат проверени, за да се види дали има едно или друго нарушение. Но аз лично не се съмнявам в дейността и спазването на процедурата. Тъй като фондът има само 30 хил. бенефициента по ПРСР, по старата. По гаранционния фонд са над 150 хил. бенефициента. Като сложим, айде това са европейските пари. Ние работим по ясно акредитирани процедури, които се одитират от сертифициращия орган се сертифицират. Нали разбирате, че всеки сертифициращ орган...


Водещ:
Общо 180 хил. ...

Румен Порожанов:
Общо, да.


Водещ:
От тези 180 хил. все някой ще излъже. Логично е. Въпросът е да има система за хващане.

Румен Порожанов:
Да, вие сте прав – въпросът е да има система за хващане и да има контрол. Сега, за това и се контролира фонда непрекъснато. Когато влезе сертифициращ орган, той прави една извадка от над 300 проекта, които гледа всяко едно досие. Същото нещо, но с по-малка извадка се прави от одитите на ЕК.


Водещ:
Избират ги на случаен принцип.

Румен Порожанов:
Да. Така че във всички доклади, които са, няма съществени пропуски, които да са в дейността, в акредитацията или ...


Водещ:
Няма системен проблем.

Румен Порожанов:
Абсолютно.


Водещ:
Понеже Медиапул пише, че имало сигнал до ЕК 16 страници със схема за надписване на цената на проектите.

Румен Порожанов:
Подобен сигнал, който, той по-скоро може би е анонимен, аз не съм виждал подобен сигнал, който описва един комплот от взаимодействия между партийни, как да го кажа, взаимодействие между партийни, одиторски, ЕК, сертифициращи органи...


Водещ:
Да, намесен е и човек в Брюксел.

Румен Порожанов:
Това е абсолютна провокация. Сигналът съдържа абсолютна провокация. Защото тук се прави, така, комплот от взаимодействия на сертифициращи, одитиращи, разплащателна агенция и политически партии – всичките са едно, което разбирате, не само, че звучи несериозно... Да не говоря, че аз подобен сигнал не съм виждал подписан, някой да е застанал зад него и да каже „аз съм го написал”. Нека да дойде и да докаже тези си твърдения за едно или за друго. Но не искам да коментирам подобен сигнал, който както ви казах е анонимен.


Водещ:
Да не би пък целта да са бъдещите пари? Кои са сега в момента...

Румен Порожанов:
И той цели именно компрометиране, умишлено нарушаване на взаимоотношения на България, респективно Разплащателна агенция с дори бих казал и европейските партньори. Нали, не може да вкарваш в подобно нещо. Това е жива провокация, която според мен трябва да бъде изследвана по-внимателно.


Водещ:
Така. Да не би това, което сега се случва във фонда, да е провокирано от това, че предстои сега разпределяне на големи пари през следващите месеци и да се опитва да ви повлияе?

Румен Порожанов:
Какво предстои? Предстоят много неща. Нека да минем първо през ПРСР, после е хубаво да кажа и няколко думи за плащанията, които предстоят по гаранционния фонд, тъй като ще бъдат, те са очаквани. В момента разглеждаме и вече финализираме първия прием по 4.1 – това е мярката за производство на земеделска продукция. Раздали сме 1 031 договора. До момента имаме подписани към 550 договора от тях. Има отказали се и оттеглени, по-точно сме отказали и сме оттеглили се над 100 договора. Към, около 300 са в процес на обработка, тъй като тези с 39 точки ние ги раздадохме допълнително, тъй като влязохме в този бюджет. Така че 4.1 като мярка вече сме на финала, очакваме последни документи да ни се предоставят и да се финализират като договори. Започна и мярката за разглеждането на мярката за преработка на земеделска продукция. Тя е с бюджет от 100 милиона евро. Разбира се той ще бъде малко по-голям от гледна точка на това, че точките, които са в рамките на последните проекти са с 55, но там са много проекти, изключително много. Там разглеждаме 250 проекта. До момента вече сме изпратили писмата с допълнителна информация и комуникация за над 100 бенефициента, като смятам, че тези проекти също в рамките на около два месеца, два и половина, ще бъдат затворени. Какво предстои? От вчера се отвори приемът, по-точно беше издадена заповедта за прием на мярката за храмовете за вероизповеданията – църкви, евентуално мюсюлмански храмове, манастири и т.н. Бюджетът е 25 милиона евро. Тук очакваме изключително голямо, отново свръхкандидатстване.


Водещ:
А колко време обичайно събирате проекти?

Румен Порожанов:
Самото подаване на документи ще започне от 9 май, за четири седмици. След което те ще бъдат ранкирани. Тук хубаво е, че самият ранкинг е много лесен и много обективен.


Водещ:
Ранкиране имате предвид…

Румен Порожанов:
Ранкиране е подреждане по точки. Но независимо от това очакваме таванът на един проект до 800 000 лева е субсидията, очакваме не повече от 100 договора да подпишем, а може би тук ще имаме едно към шест, седем и нагоре заявки към бюджета. Сложихме референтни цени, обявили сме ги за основните строителни дейности и за обзавеждане, така да го кажа, на църковните храмове. Като разбира се по-голямата мярка, която трябва да се отвори, това ще бъде по-скоро във второ полугодие, но не веднага. Това е мярката за общинските проекти. Но тук трябва да се направят много други неща. Освен референтната база, която ние трябва да направим за строителните дейности, това изискване по програмата…


Водещ:
Това са цени колко е нормално да струва примерно боядисването.

Румен Порожанов:
Да. Която не може да бъде по-голяма от еди колко си. Тя може да бъде по-малка, но не и по-голяма. Разбира се тук има и друг елемент, че в този програмен период, за да се избегнат слабостите на стария закон за обществените поръчки, който буквално нанесе щети не само на ПРСР, но и на другите оперативни програми, където имаше ЗОП-ови процедури. Ще се унифицират критериите за избор при обществените поръчки, така че те да бъдат обективирани, да бъдат съгласувани с комисията и да няма импровизация на различни критерии, които за съжаление са законово обосновани, но пък не дават достатъчно увереност на одиторите, че дават най-обективна оценка.


Водещ:
Например?

Румен Порожанов:
Например по стария закон и в стария програмен период имаше критерий оценка на рисковете. Оценка на рисковете, които трябва да направи един строител, за най-различни видове. И тук вече го има този елемент на субективност при оценката на риска – кой колко добре е развил оценката на риска. Това е проблем, защото законът го позволява, ние не можем да го игнорираме в рамките на съгласуването на процедурата. Но сега вече трябва в рамките на кандидатстването по всички общински проекти, не само при нас, но и по останалите оперативни програми, този модел да бъде ясно разработен и да е ясно при какви критерии ще се кандидатства по различните видове инвестиции. Това е една разработка, която трябва да се направи, мисля, че се работи по нея. Но това съществено ще подобри увереността в нашите процедури от гледна точка на одити, за да се избегнат слабостите, които - отново подчертавам, това съм го подчертавал още преди две-три години – старият ни закон по ЗОП позволяваше и ни създаде тези проблеми.


Водещ:
Други предстоящи?

Румен Порожанов:
Бих искал да кажа, че в края на другата седмица ще бъдат разплатени преразпределителните плащания, те са по гаранционния фонд. Това са към земеделските производители. Близо 109 млн. лева е таванът, който ще бъде платен. Ставката ще бъде между 12 и 13 лева, ще бъде изчислена вече в зависимост от бенефициентите и от площите, които ще се платят. И зелените плащания – това е една нова мярка, нов компонент по-точно на директните плащания, който е с таван 465 млн. лева. Ще направим всичко възможно да го разплатим до края на месец април. След което ще останат изравняването над директните плащания в едно изравнително плащане от гледна точка на бюджета и на субсидиите, едно доплащане към ставката за директно плащане, но това ще стане през месец май.

Водещ:
Тоест общо тази година колко пари ще минат през Фонд Земеделие?

Румен Порожанов:
Няма да са толкова, колкото през миналата година. Ще бъдат по-малко от гледна точка на това, че самото завъртане на колелото по ПРСР, вече договори и плащания, то малко по-бавно се върти оборот при подписване, изпълнение на договорите и плащането. Единствено гаранционният фонд, където са ежегодни плащанията, ежегодни бюджети, те се плащат директно към бенефициентите – тук са големият брой бенефициенти, тук са над 100 хиляди - те се усвояват на 100%. Това, което е важно и трябва да се акцентира, тъй като първите чекове за усвояване на бюджет идват от 2018 г., където трябва да усвоим 500 млн. евро, следващите, в 2019 г., още 500 млн. евро. Много е важно ние да договорим максимално проекти по ПРСР. Така че за първия чек нямаме проблем, защото имаме три години, които ще калкулират плащания. Но вече в 2019 г., ако няма достатъчно договори, които да се кумулират, би се появил проблем отново с т.нар. „декамит”, или загуба на бюджет. Защото и в момента – да, ние ще договорим 150-170 млн. по мярка 4.1. Аз съм убеден, че поне 60% от проектите няма да се изпълнят. Същото беше и в предния програмен период – договарят се, но по едни или други причини…


Водещ:
Това защо? Коя е мярка 1?

Румен Порожанов:
4-1 е производствена земеделска продукция. Подобно би било и в преработката.


Водещ:
А защо няма да се изпълни?

Румен Порожанов:
Не се изпълнява по няколко причини. Възможност за осигуряване на финансиране, което…


Водещ:
Те трябва да си намерят парите, с които да почнат.

Румен Порожанов:
Разбира се. И другото е промяна в пазарната среда. Промяна в пазарната среда, която… в момента пазарната среда не е добра за българските производители и преработватели. Знаете цените на млякото, знаете цените на всички земеделски продукти, преработени и непреработени, на българския пазар, са проблемни, което създава една стагнация в производството и в рентабилността, разбира се. Конкуренцията след ембаргото, което Русия наложи на внос на европейски стоки, респективно български, и пазарът ни се наводни с доста по-конкурентни стоки от Западна Европа, Полша и т.н. Така че това е сериозен фактор, който не трябва да се подценява. И затова ви казвам, че много от проектите няма да се реализират. Да, над 50 ще бъде реализацията. Затова ние трябва да имаме по-голяма база. Същото беше и в стария програмен период. Да, аз до 2013 г., когато напуснах фонда, буквално имахме 1 млрд. субсидии, договорени по проектите. Но отново при плащането накрая имаше проблем с усвояването на бюджет, примерно от 400 млн. евро. Много от проектите не се реализираха в края на 2015 г., когато вече разплащането…


Водещ:
Искате да кажете, че за българското земеделие има повече пари, отколкото то може да поеме.

Румен Порожанов:
За българското земеделие не е точно така. То може да поеме и допълнително пари. Тук проблемът е и във възможността да бъдат насочени на най-правилното място. Затова и в рамките на… Ние работим като прилагаща агенция. Работим по приоритетите, дадени в програмата, по приоритетите респективно прехвърлени в наредбите. Те ранкират проекти, които – да, там са животновъдство, растениевъдство, биологично. Но пък тези отрасли – да, те плачат за повече инвестиции, те имат необходимост да бъдат подкрепени повече, но пък те са точно в по-големия си проблемен като финансови параметри. Затова тук трябва да се съчетае доста добре балансът в т.нар. приоритетни сектори и балансът с други, които могат да кумулират по-бързо парите. Доста широк анализ трябва и доста е тънък балансът.


Водещ:
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата”.

Румен Порожанов:
Благодаря.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2