Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Целта ми е бенефициентите да са доволни от работата на агрофонда.

Изчистихме 2 хил. залежали проекта, ще можем да спазваме петмесечните срок за обработка на договорите.
 
Румен Порожанов е роден на 17 август 1964. През 1990 г. завършва в УНСС „Икономика и управление на селското стопанство”. с допълнителна квалификация „Икономика и управление на отбранителния процес". Кариерата му започва през 1992 г. в министерство на финансите и продължава там до 2009 г., когато става началник на кабинета на министъра. Оглавява ДФ „Земеделие” – РА на 31.03.2011 г. Владее английски и руски език.
 
Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА, „Агрозона”
 
- Г- н Порожанов, в каква степен са изчистени залежалите договори?
 
- Договорите от 2009 са изчистени. От 2010 г имаме останали приеми по 312 мярка, които до края на месеца ще бъдат приключени. Имаме около 100 проекта, които са свързани с инвестиции в църквите и манастирите, като тази седмица ще подпишем първите десетина договора. При тях забавянето беше свързано с документите, които нашата църква /Българска православна църква/трябваше да предостави, за да бъдат идентифицирани конкретните заявители. Пуснали сме вече до кандидатстващите по всички 100 църковни проекта писма за уточняване на документите, след което ще финализираме и тях. Малко по-бавно обработваме църковните проекти, поради това че документите, с които разполагаха са много стари, но всички останали приеми вече са затворени. Успоредно с това вече сключваме договори по 121 мярка, за инвестиции в земеделските стопанства и ще се стремим с нея, както и със 123 мярка да приключим до края на годината.
 
- Това означава ли, че вече ще успявате да спазвате предвидените пет месеца за обработка на проекти?
 
- Смело бих искал да кажа, че срокът ще бъде спазван. Комуникацията с управляващия орган - министерство на земеделието става все по-добра, така че това ни позволява да не забавяме всеки нов прием, включително от последните два месеца. Ще има само едно изключение, а то е че първият прием по 121 мярка ще го затворим за шест месеца, но причината е, че искахме да изчистим залежалите над 2 хил. проекта.
 
- Успяхте за толкова кратък срок да изчистите толкова залежали проекти. Тогава, каква е вашата диагноза, какъв беше проблемът за работата с ДФ „Земеделие”?
 
- Истината е, че фондът е изключително сложна система. Разплащателна агенция на Европейският фонд за развитие на селските райони/ЕФРСР/ управлява средства, които са два пъти повече от всички оперативни програми, имаме също ангажименти по ОП „Рибарство”, по национални програми за земеделие, държавни помощи, както и националните доплащания към директните плащания на площ. Фондът е изключително тежък и със сложна структура.
И аз първоначално мислех, че е голям броят на служителите и че трябва да се оптимизират, но вече съм на друго мнение, защото истината е, че поемаме все нови и нови функционалности. Миналата година поехме плащанията по тютюна, следващата година ще поемем компенсациите за пострадалите производители от ешерихия коли, ще имаме плащания към зеленчукопроизводители, овошки, свиневъдство, птицевъдство. Като заработи ваучерната система за компенсиране на акциза на горивата в земеделието, отново фондът ще има ангажименти.
 
Всичко това изисква изключително прецизна работа в техническата обработка на документите, прозрачност, добра комуникация с бенефициентите. Нашият стремеж е да работим за бенефициентите, така че те да са доволни от нас. Разбира се имаме над 150 хил. бенефиценти само по директни плащания, растениевъдство, тютюнопроизводство, животновъдство и винаги има какво да се направи за работата в една огромна група. Подобряваме комуникациите и по електронен път, както и за онлайн заявявания. Фондът е тежка структура, трябва добра организация, която може би не е била достигната в пълна степен в предишни периоди. Хубавото е, че за работа шест месеца в ДФ „Земеделие – РА” на мен поне ми е ясно какво трябва да правя.
 
- И какво трябва да правите?
 
- Да вървим към все по-добро обслужване на нашите клиенти, което не е много лесно, защото от една страна ние сме администрация, която работи с тях. От другата са стриктно и качествено усвояване на европейските средства, така че да се спазва еврорегламента и критериите за това.
 
- Намеренията за добро обслужване включват ли добра обратна връзка с бенефициентите, защото има оплаквания в това отношение?
 
- Вече имаме подобряване на комуникацията, правим срещи с различните организации, както и с хора, които имат проблем, за да се коментират причините.
 
- Биопроизводителите се оплакаха, че в предходните години, като изключим тази, от ДФ „Земеделие” не са получавали писма и обяснение защо са им били орязвани средствата. В този смисъл бенефициентите ще получават ли информация навреме за причините за санкциите, които им се налагат, така че да могат да реагират своевременно и съответно да изправят грешките си?
 
- Забележката е абсолютно правилна. Писмата за 2009 г. за оторизираните плащания не бяха изпратени, но вече всички са затворени и изпратени. За 2010 г също, абсолютно всички писма, подписани с електронен подпис от мен, по плащанията по СЕП са качени на страницата в интернет на министерство на земеделието, включително и за агроекология, така че всеки бенефициент да може да ги отвори и изтегли. Техническото изпращане на хартиен носител е малко по сложно, но въпреки това в момента сме изпратили всички писма по СЕП в цялата страна. Ще изпратим и писмата за тютюна и плащанията по de minimis, но тъй като бенефициентите са имали задължения към фонда, има суми, които са им прихванати. Предстои да изпратим и за агроекология. Но така или иначе забележката е била абсолютно основателна, защото уведомителното писмо, което от своя страна е административен акт и може да се обжалва, е било забавено. Това вече е изчистено като проблем.
 
Нашият стремеж и поет ангажимент пред браншовите асоциации е да осъществим плащанията до 90% по Схемата за единно плащане на площ до края на януари. Много ми се иска да изпратя уведомителните писма преди плащанията, така че ако някой се жали да го направи преди да ги оторизираме.
 
- Зам. министър Светла Боянова изрази надежда, частта от ортофотокартата за 2011 г. да бъде готова до средата на ноември.
 
- Ние пък работим по застъпванията, които бяха направени при очертаванията на обработваните площи от земеделските производители. Има над 50 хил. застъпвания, като всички сме ги изпратили в териториалните поделения и в момента тече кореспонденция между тях и бенефициентите, от които се изисква да предоставят необходимите документи за правно ползване на тези терени. Работим по специално одобрен от мен график, така че да сме готови със застъпванията, когато и „слоят” е готов. Сигурно ще останат някои случаи, но ще се заблуждаваме, ако твърдим, че ще успеем с плащанията за всички. Но идеята е да усвоим качествено парите, защото колкото по-рано влязат в икономиката, толкова по-добре като цяло за потреблението и за бизнес климата в страната.
 
- Има сигнали, че малко трудно се контактува с регионалните поделения на фонда, сякаш се страхуват да поемат отговорност, хора се оплакват, че въртят по телефоните и те непрекъснато дават заето.
 
- Аз бих отговорил така, има хора, за които каквото и да направиш, те ще продължат да се оплакват. Мога дори да ги посоча. Това, което е ясно на всички и ние сме го направили, още от април месец е , че започнахме с приемни дни, заедно с комисии от министерство на земеделието се разследваха над 4 хил. жалби, направихме срещи, така че на всеки да му е ясно какво да обжалва. Що се отнася до териториалните поделения, да и аз чувам от своя страна подобни неща.
 
Истината е, че комуникацията на централното звено и на териториалното е активно по всички мерки на усвояването на евро парите и националните плащания, като разбира се много теми трябва да се тълкуват от централното управление. Може би има недоволство от бенефициенти по места, може би, бих казал, има пасивно чиновничество по места, но териториалната структура на фонда имат своята специфика. В някои поделения има остатъци по САПАРД, в други Технически инспекторат, Разплащателна агенция. Като прибавим всички тези нови функционалности, които споменах, те се натоварват допълнително, а сега дори и по приемите съм свил сроковете с изискването бързо и акуратно да се обработват документите и да се пращат в централно управление. Преди това е имало известно разтакаване, но задълженията са много, тежка е структурата, с много задачи и е напълно възможно да има проблеми, дори и от субективен характер.
 
- Биопроизводители, които са осъдили ДФ „Земеделие” твърдят, че не са получили обезщетенията си, които съдът е определил?
 
- Основните проблеми на фонда в рамките на огромната комуникация, са че имаме огромен брой дела както по ПРСР така и по САПАРД , така и по директните плащания. В случаите, които споменахте, става дума за директни плащания за агроекология, които не са направени през 2008 г. Окончателните решения на съда са различни, разговаряхме за това с нашите юристи и зам. директора, който отговаря за плащанията, и там където има ясни съдебни решения ние ще платим. Но имаме и друг проблем, защото едно такова плащане аз не мога да го идентифицирам в системата ИСАК като допустимо, тъй като съдът не се е съобразил с нашите аргументи за допустимост. Ние обаче, за да го припознаем като допустимо, то трябва да отговаря на изискванията по регламента. И при положение, че не можем да го припознаем по европейските изисквания, това означава, че ще трябва да го платим с национални средства. И тук отиваме към тезата, имаме ли ги тези пари или ги нямаме? Има и други решения на съда, според които делата трябва да се преразгледат. За съжаление фондът губи в съда казуси, които са ясни, но тук вече става въпрос за това как се представяме в съдебната зала.
 
- Как ще коментирате предложението на земеделски производители от Югоизточна България, да се предложи на ЕК критериите за пасищата в България като южна страна, да не са като тези на северните страни?
 
- Това сме го коментирали вече със земеделските производители. Ив момента режимът за нашите пасища е малко по- либерален от гледна точка на броя на храстите и дървета в сравнение с този в северните страни. По принцип може да се искат някакви специфични критерий, но не смятаме, че можем да защитим нещо подобно, надхвърлящо това, което е допуснала наредбата, освен това дори да стане, ще е късно да го въведем. Проблемът в пасищата е в това как е заснето пасището, как е отразено, и как се получава проблем, когато е пасано и косено. Тази година ние с Техническия инспекторат посетихме на място, за да подадем информацията и към системата ИСАК и МЗХ, така че да сме коректни.
 
- Кажете, кои са най-честите грешки, които допускат бенефициентите?
 
- За умишлените вече ни санкционираха, но по отношение на неумишлените, се опитваме да водим активна комуникация с всички страни, да облекчим, където може условията и контролите. Най-вече това се отнася за агроекология. И в момента в МЗХ отново се разглеждат изискванията за агроекология, за да се облекчат. Целта е да сме в еврорегламента, но и да не претоварваме нашите бенефициенти излишно. Защото, ако нещо веднъж е написано в наредбата, ние просто няма как да не го спазваме. Ние правим плащане докато не се отстрани един или друг проблем, какъвто беше с кодовете по агроекология, които се подаваха от контролиращите лица.
 
Сега вече ще дадем възможност на контролиращите да въвеждат отчетите си по отношение на бенефициента в електронна система.
 
- Кога ще заработи тази система, ще бъдат ли обучавани контролиращите, за да не се повтори театъра с „виртуалните” овце. Разкажете повече за нея.
 
- С цел да оптимизираме работата по агроекологичната мярка и да съкратим сроковете по подаване на заявленията по нея, сме създали електронна система, която контролиращите лица, развъдните организации и дирекциите на националните паркове „Пирин” и „Централен Балкан” ще въвеждат данни за извършените проверки. Ще обсъдим налага ли се да се прави обучение. Все пак това са формулярите, които контролите попълват, и те така или иначе постъпват при нас. Чрез тази система ще ги получаваме автоматично, вместо да изминават дългия път през министерство на земеделието и касаят плащанията за съответната година.
 
- Бенефициентите ще имат ли достъп до системата, за да виждат какво се отчита и да реагират в случай на грешка?
 
- В момента не мога да отговоря на този въпрос, но да, бенефициентите трябва да знаят какво се отчита. Ние сме готови да обсъждаме всички опции. Добре е, защото тази година имахме серия от неточности в кодовете, които бяха подавани. За мен е важно бенефициентът да разбере дали е подаден грешен код, и е логично да виждат какво се отчита.
 
- Какво предстои да отворите до края на годината?
 
- По мерки 311,312,121,123, 321 има бюджет за конкретни приеми. Мярка 141 и горските са отворени постоянно. И в момента МЗХ коригира горските мерки, така че да падне тавана на плащанията, за да се помогне и на държавните предприятия да си подготвят качествени проекти. За жалост не са предвидени консултантски разходи за тези две мерки, което от една страна донякъде пречи да се направят проекти. Проблемът по тях също така е , че частните бенефициенти трябва да имат съфинансиране, а субсидията е между 70-80%, като тази възвръщаемост на инвестицията е дългосрочна от 30-50 години. Трябва да се оправят нещата и с лесоустройствените планове, въобще има неща, които трябва да са изчистени и да има либерализиране по цялата ос 2, която е зелената ос. Агроекологията ще е приоритет в следващия програмен период и ние трябва като бизнес и икономика да се адаптираме за усвояването на средствата по тази мярка, а не само по атрактивните.
 
- В следващия период в България ще трябва да се плаща на стопанство, а не на площ. Ще успеем ли да се пренастроим?
 
- Щом трябва ще се пренастроим, само ние и Румъния сме в системата ИСАК от новоприетите страни в ЕС. В България и Румъния е най-тежка процедурата за плащане, и тъкмо е да стане съвършена, ще се откажем...
 
- По-справедливо ли ще е плащането на стопанство?
 
- Зависи от референтните периоди, какви ще са единиците. В старите страни се плаща по този начин, според който трябва да поддържа определена степен на земеделско производство. При нас големият проблем е, че земеползването е мобилно, все още пазарът е много отворен.
 
- Може би това е начин да се задържат хората в селските райони?
 
- За нас ще е по- леко да работим по този начин, когато идентифицираме фермите, иначе цялото това мерене, застъпване всички тези чудеса ще отпаднат в някаква степен, ще има контроли, но няма да е в тези изисквания за площ. И това наблюдение на животни, регистрация, следене, проблемите с ушните марки. А ние сме прилагаща агенция и накрая пак ние сме лошите...
June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2