Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Плащанията за агроекология ще бъдат над два пъти по-големи спрямо миналата година

Водещ: Добър ден на следващия ни участник, събеседник в студиото на „Неделя 150”, Румен Порожанов, шеф на Фонд „Земеделие”. Г-н Порожанов, кога започват плащанията на фермерите?
Румен Порожанов: Добър ден. Пред Фонд „Земеделие” предстоят една доста активна есен и зима от гледна точка на плащанията, които трябва да направим във всички сектори на земеделието. Ще започнем от 15 октомври, след изтичане на мониторинговия период за животновъдството. От 15 октомври до края на януари ще бъдат разплатени между 120 и 140 милиона лева по абсолютно всички схеми, свързани с плащанията за говедовъдство, овце. Разбира се едни са обвързани с производството, другите са в рамките на референтен период, с различни източници. Като 40 милиона от тях са с източник Европейски гаранционен фонд „Земеделие”, останалите са национални средства. Тук искам да акцентирам, че тези плащания са изключително важни в момента, тъй като именно секторът на животновъдите е доста засегнат от проблема със сушата, проблем e това, че фуражите не са в достатъчни количества и са с малко по-голяма себестойност.
Водещ: Направо са намалели фуражите и цената им се вдига.
Румен Порожанов: Ще бъде доста тежка зима за този сектор. В месец декември активно ще разплатим всички агроекологични плащания. Нашата оценка е за около 140 милиона лева. Като в нея влизат плащанията за агроекология, необлагодетелствани райони и плащанията по „Натура”. Благодарение на много активни мерки, които направихме, както за увеличение на ставките, така и за разширение на обхвата в агроекологията, плащанията ще бъдат повече от два пъти по-големи спрямо миналата година. Разбира се, най-големите и най-важните плащания, които се очакват от земеделските производители, това са директните плащания. Пакетът за тази година е 500 милиона евро. Пет процента от тях отиват за животновъдство. Останалите са по 26, 40 лв. на декар. Ще бъдат платени на всички земеделски производители, които имат обработваеми площи. Тези плащания трябва да ги направим до края на месец януари, както и миналата година. Разбира се, може и да има парцели със застъпване. Хубавото за проблема със застъпванията е, че те са под 1 процент от всички терени, които трябва да бъдат разплатени, или са два пъти по-малко от миналата година. Така че ние много добре осъзнаваме каква тежка есен и зима ни предстои и тези плащания ще бъдат направени.
Водещ: Така. Надявам се, че добре осъзнавате. След малко ще чуем и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов по други важни теми. Но все пак, има тревоги по Програма за развитие на селските райони. Има, може би, и напредък. Кажете Вие, как да усвоим, как да не връщаме …, мисля, че ставаше въпрос за 1, 5 милиард евро?
Румен Порожанов: Не са такива числата. Разбира се, Програмата за развитие на селските райони е много широко обхватна. Тя е в няколко оси. Към момента тя е договорена над 58 процента, а са разплатени 40 процента. Това, което ние трябва да изпълним до края на годината е да разплатим до 350 милиона евро, така че по правилото „n +2”, подобни теми, които обсъди и министър Павлова, ние да не загубим средствата. Големият проблем е т. нар. 2-ра ос, в която – според регламента на програмата, не по-малко от 25 процента от бюджета трябва да бъде съсредоточен и консумиран именно там. Това са т. нар. „зелени” плащания, агроекология, необлагодетелствани райони и горски мерки. Истината е, че към тях интересът на бенефициентите не е на достатъчно ниво и там – в рамките на целия програмен период – ние реално няма да можем да усвоим всички средства. Разбира се, голямата цел е ...
Водещ: Пак да кажем – колко са средствата общо по Програмата за развитие на селските райони?
Румен Порожанов: Средствата по програмата са 3, 2 милиарда, със съфинансирането, или 2, 6 без съфинансирането. Именно в тази втора ос са над 600 милиона лева. И ако има някакъв съществен риск, той е в усвояването на 2-ра ос. Първа ос, където са производството и преработката на земеделска продукция, и 3-та ос, където са публичните общински мерки и общинският бизнес, там нещата стоят много добре. Много от мерките са договорени на 100 процента. В момента във фонда активно наддоговаряме 300 милиона евро, допълнителният бюджет, който идва от прелокиране на средствата по мерките. И тук бих искал да отбележа, че миналата седмица финализирахме няколко приема. Давам няколко числа – по 321-а мярка, която е за публични и общински мерки, която е в 4 направления на финансиране, ние получихме заявления от нашите общини за над 750 милиона лева – при бюджет от 260 милиона лева. Това налага, при ограничен бюджет, съгласно изискванията и  критериите на наредбата, да се направи класиране или ранкинг. Поради големия обществен интерес, който има пред подобна хипотеза, ние поканихме официално от Националното сдружение на общините да участват с представители, които да наблюдават как извършваме ранкинга. Защото бенефициентите са именно българските общини. Това смятам, че се извършва абсолютно прозрачно. И в началото на седмицата ще публикуваме общините и ще започнем и процедура за договаряне. И нашата цел е максимално бързо да договорим тези средства. Връщам се на усвояването на програмата. Разбира се, в рамките на самата програма, нормално е в края на периода да имаме някакви средства, които няма да бъдат усвоени, нашата цел е ние максимално, в пълен обем, да затваряме всяка една програмна ..., всяка година по правилото „n +2”, така че дерогацията на средства, декамитването, по-точно, да бъде минимално.
Водещ: С други думи, една цифра?
Румен Порожанов: Ако говорим за числа, които бихме се стремили до края на годината те да бъдат нула, рискът, който оценяваме именно в хипотезата е до 100 милиона евро. Разбира се, искам все пак тук да кажа няколко други числа. Ние в момента имаме в оборот договори, сключени с наши бенефициенти, за над 650 милиона евро и то е само с източник Европейския фонд, без съфинансирането. До края на годината ще имаме – с договарянето, което в момента извършваме активно, ние ще достигнем до 1 милиард евро. Разбира се, проблемът е изпълнението от страна на нашите бенефициенти. При публичните общински мерки основният проблем е прилагането на Закона за обществените поръчки и забавянето от тях. При частните бенефициенти –  осигуряването на финансиране. Разбира се, в рамките на осигуряването на финансиране, аз ще се повторя, но ние сме направили доста неща, за рефинансиране от страна на фонда, при много добри условия ... И тази програма работи с всички банки, над 20 банки. Фондът има споразумения за рефинансиране при лихвени нива до 7 пункта. Отделно от това, дадохме по-голяма свобода на инструментариума, който е свързан с тегленето на аванси. Допуснахме освен банковите гаранции, да се прилага и схемата за поръчителите, която вече работи доста успешно. Разбира се, няма да влизам в макроикономически проблеми на страната, но именно потреблението, именно трудностите при осигуряване на финансиране, поставят в зависимост фонда. Да, ние сме ги договорили. От друга страна, обаче, изпълнението...
Водещ: Едно изречение за тази програма, благотворителната? Вие също участвате? Раздаването на храни.
Румен Порожанов: Благодаря. Програмата по благотворителност, тя се финансира от Европейския гаранционен фонд в земеделието. Тя се прилага за пета година в България. Основно е прилагана в предоставянето на безвъзмездни храни срещу изземване или предоставянето на ечемик или пшеница, закупени интервенционно от ЕК. През настоящата година първият бюджет, който беше предоставен, беше в размер на над 5 милиона евро, именно чрез предоставяне на интервенционни количества пшеница, ситуирани във Финландия и във Великобритания. И спрямо тези количества, ние направихме първите търгове за продуктите. Искам да кажа за продуктите, те се предлагат от нашия основен партньор, Българският червен кръст, като основното на продуктите е те да бъдат масови, да не се развалят бързо ...
Водещ: Брашно ...
Румен Порожанов: Това са брашно, захар, вафли, бисквити, ориз, леща, боб ...
Водещ: Ясно.
Румен Порожанов: ... така че да не бъдат бързо разваляеми. Основно изискване за всички продукти е да бъдат по Българския държавен стандарт. Всеки кандидат, в рамките на обществените поръчки (те се провеждат по реда на ЗОП) представя сертификати за качеството на всеки един продукт от сертифицирани лаборатории. И основното при тези търгове е при стандартните качества, при положение че отговарят на тях, предоставянето на най-големи количества. Искам да кажа, че тези поръчки са абсолютно прозрачни. Те са и публични. Така че условията, които са постигнати, са оптималните. Едно друго допълнение. В рамките на анализа ... Само да добавя, ЕК отпусна и допълнителен бюджет, над интервенционното зърно, а именно допълнителен бюджет, мотивиран от кризата, която все пак ЕС изпитва в рамките както на финансите, така и на потреблението. Този допълнителен бюджет беше контрактуван за други 6 продукта. И в рамките на контрактуването, от анализа, който направихме, именно от икономия на транспортни разходи, които не бяха заявени, освободихме един допълнителен малък бюджет, който на третия етап контракувахме. Така че да спасим абсолютно всички пари, които ни бяха дадени по Европейския гаранционен фонд за благотворителност.
Водещ: Благодаря Ви. Пак ще се чуваме.

Румен Порожанов: С удоволствие.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2