Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

В земеделието се вляха над 2 млрд. лева само за пет месеца

Румен Порожанов е роден на 17 август 1964г. Завършил е УНСС, специалност „Икономика и управление на селското стопанство" и „Икономика и управление на отбранителния процес".

Работил е в Министерството на финансите. Бил е началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков и председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие. Служебен министър на финансите в правителството на проф. Близнашки. Два пъти изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” – в първия и втория кабинет на ГЕРБ.

 

-         Г-н Порожанов, преди броени дни стана ясно, че страната ни ще поиска отсрочка за старата селска програма. Колко пари трябва да се спасяват?

-         Програмата за развитие на селските райони приключва в края на 2015 г. Наистина се намираме в изключително напрегнат стадий, защото само за тази година трябва да усвоим над 600 млн. евро от Европейския гаранционен фонд. В тази сума влиза както бюджетът за 2013 г. – около 400 млн. евро, още 180 млн. евро, предоставени аванси и неизползваните средства в Гаранционния фонд. Общините и частните инвеститори трябва ускорено да работят и да изпълнят проектите си до средата на септември. Това бързане заедно с необходимостта да се разгледат заявките за плащане през последното тримесечие, наистина създават проблеми. Има опасност инвестициите да не се извършат съвсем качествено и да има технологични пропуски. И второ – голямо ще е напрежението да се разгледа документацията за плащане в края на годината. Това са рисковете. Евентуалното удължение на срока, както подобно нещо ще се случи с рибарската програма, би дало достатъчно въздух както на бизнеса, така и на администрацията. При подобно стечение на обстоятелствата инвестициите по-спокойно ще се приключат до края на 2015 г. Ще може да се довършат повече проекти, които трудно биха могли да се приключат до средата на септември.

Има и още един плюс – с прехвърлянето на част от плащанията през 2016 г. няма да се напряга допълнително сегашният бюджет на страната. Предполагам, че и други държави от ЕС биха се възползвали от подобна възможност.

-         Да приемем, че Брюксел склони на отсрочка. Но защо все не успяваме да влизаме в сроковете?

-         Основните проблеми са при общински проекти, защото те са свързани с много дълги процедури за обществени поръчки. Средно конкурсите продължават между 6 и 12 месеца, а понякога и повече, защото има безкрайни обжалвания. Голяма част от договорите с общините бяха сключени в края на 2013 година. Трябва да признаем, че през последните години имаше и чисто административно забавяне при разглеждане на различни проекти във фонд „Земеделие”.

Проблем за частните инвеститори е също и осигуряването на собствено финансиране. Но така ще бъде и при новата програма - който спечели проект, трябва да намери първоначалния ресурс, а после ще дойде плащането от Брюксел. И, въпреки че добре заработи програмата за рефинансиране на банките – те кредитираха с над 100 млн. лв. проекти за производство и преработка на земеделска продукция, все още има проблеми.

-       Да подпомогне частните предприемачи не е ли основната задача на гаранционния фонд, създаден с ресурс на селската програма?

-       Този фонд беше създаден приблизително в средата на програмния период. После трябваше време, за да минат процедурите за договаряне с банките и в крайна сметка фондът не можа да изпълни пълноценно предназначението си. Неслучайно част от парите бяха прехвърлени и се използват за инвестиции в земеделски стопанства. Но е важно администрацията да направи своите изводи. Приемането на проектите и самите процедури трябва да са организирани така че да не се натрупва документация, която да забавя процеса. Това става с коректно планиране на работата.

-       Отворихте новата програма преди тя да е официално одобрена от Брюксел. Пак ли парите ще отидат за скъпи комбайни?

-       В момента приемаме проекти за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства и основните акценти са растениевъдство, животновъдство, покупка на земеделска техника. С предимство се ползват по-чувствителни и необлагодетелствани сектори.  Към края на април подадените заявления са над 340 за почти 171 млн. лв. Сумата на субсидията за тях надхвърля 92 млн. лв. През следващите дни очакваме много повече кандидати за покупка на техника, защото срокът изтича на 18 май. Проекти, които предвиждат и строителство, могат да се подават до 8 юни. Определеният бюджет от 150 млн. евро, но ще нарасне заедно с държавното съфинансиране. Сега предимство имат зеленчукопроизводители, животновъди, стопани от Северозападния район

-       Но те изобщо не са в добро финансовото състояние. Дори да одобрите техни проекти, откъде ще намерят пари, за да започнат работа?

-        Съществува риск тези хора да имат трудности при осигуряване на финансирането. Но трябва да се разбере, че в момента земеделският сектор има доста стабилна база и добри взаимоотношения с кредитните институции. Отделно, подпомагането изобщо не е малко – само субсидиите ще нараснат до 800 млн. евро през 2016 г. Сега се приемат документи за директни плащания за общо 720 млн. евро, разпределени по различни направления. Ресурсът за подпомагане се увеличава във времето и това сериозно ще подкрепи работещите в този бранш. За периода от първи декември до момента сме превели близо 900 млн. лв. директни плащания, преди няколко седмици - 90 млн. лв. на хората, които обработват до 300 дка, 105 млн. лв. – за тютюн, на животновъди – около 140 млн. лв., по селската програма – около 800 млн. лв., за плодове и зеленчуци – 35 млн. лева. Това са общо близо 2 млрд. лева в рамките на пет месеца. Сега предстоят плащания за птицевъди и свиневъди. Виждате какъв огромен ресурс се влива в аграрния сектор.

В момента, в който бъде одобрена Програмата за развитие на селските райони, ще предложим на МС отново да одобри схемата за рефинансиране на търговските банки. Сигурен съм, че това ще помогне на производителите при контактите им с банките и ще могат да намерят първоначалния ресурс.

-       От тази година влязоха в сила нови правила за подкрепа на селското стопанство в ЕС. Наясно ли са българските земеделци с тези изисквания?

-       Наистина правилата са доста по-различни. Например, нов момент са зелените плащания и стопаните трябва да изпълнят определени условия, за да получат субсидии. В момента те кандидатстват по общо 25 схеми. В доста кратки срокове се наложи заедно със земеделското министерство да променим нормативната база, защото в по-голямата си част 2014 година беше изпусната. Но като наблюдавам как върви кандидатстването сега, смятам, че фермерите успяват да се вместят в новите изисквания.

-       В последните дни пуснахте серия държавни помощи за животновъди. Това прилича на гасене на пожар след състоялия се наскоро инфарктен консултативен съвет по животновъдство.

-          Държавните помощи за млечно говедовъдство и за овцевъдство са предварително одобрени. Но наистина, от 1 април отпаднаха европейските млечни квоти за краве мляко и се засилва конкуренцията между страните – членки. За съжаление и руското ембарго предизвиква допълнителен натиск върху пазара. Това е добре за потребителите, защото цените падат, но за производителите е истинско изпитание. Проблемът с изкупуването на суровото мляко и с реализацията на млечните продукти доста притеснява фермерите. Отпуснахме държавни помощи и с тях ще подкрепим животновъдите през следващите месеци. Но е изключително важно да се направи анализ за състоянието и перспективата на млечния сектор. Въпреки че е частен, той има допирни точки с държавата, защото се предоставят милиони като помощи. Само 800 000 лв. сме дали за компенсиране на загиналите животни в районите със снежни бедствия. Тези стопани могат да възобновят производството си, да си купят пак животни или да пренасочат другаде своята дейност.

-         Остава обаче впечатлението, че се изливат едни пари с неособено голям смисъл, защото някои от фермите изобщо не са ефективни.

-       Затова казвам, че трябва да се направи анализ за бъдещето на животновъдството. Има доста кравеферми, които останаха да работят без да изпълнят европейските изисквания за качеството на стопанствата. В много случаи ефективността на производството е най-малкото съмнителна. Но подобно подпомагане има и социален елемент.

-       Защо продължавате да предоставяте помощи за животни, които отдавна не съществуват?

-       Това е така, защото има два типа подкрепа, което биха разрешили в Брюксел – помощи, обвързани с производството и които са на база на минал период. При последните винаги има определена референтна база, която във времето изкривява подпомагането. Логиката е да се разнообразява производството. Така е в цяла Европа. При тютюна също има изкривяване, защото помощите се предоставят на базата на производство от минал период. Но какви ли не експерименти се правеха в тези райони – имаше стратегия за отглеждане на арония, за плодове, за зеленчуци... Не се получи. Явно манталитетът, културата и традицията в тези региони предполагат производството на тютюн да бъде основно. Не е тайна, че в плащанията за тези стопани социалният елемент е много силен, защото техният труд е особено тежък.

-       Започва административна реформа, която включва намаление на персонала. Как ще бъдат засегнати структурите на фонд „Земеделие“?

-       Законът за бюджета предвижда 10 процента намаление на фонд работна заплата за всички структури на администрацията. Съкращенията при нас са с около 6%, защото има незаети бройки. Но и това намаление ме притеснява, защото променените правила за подпомагане изискват както повече знания, така и подготвени хора не само в централното управление, но и в нашите регионални поделения. Пикът на плащанията в края на тази година и, ако има отсрочка на програмата, през първото тримесечие на следващата, изисква много и качествени специалисти. В момента се работи доста стегнато, почти всички плащания се правят в рамките на един месец. Но все още не са се появили заявките за плащания за стотици милиони по изпълняващите се проекти и тогава въобще няма да е лесно.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2