Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Инвестиции в земеделието на България

Интервю на изпълнителния директор Румен Порожанов за предаването „Седмицата” на Дарик радио

 

Водещ: Видяхте ли, в един вестник има и вашата снимка? Тримата министри на финансите, чиито дългове щели да се връщат. На вас се падат 300 млн. лева от тези 7 милиарда за връщане през 2015 г. – вътрешен държавен дълг през служебното правителство за едногодишни държавни ценни книжа.

Румен Порожанов: Темата с публичните финанси, с дълга, с управлението на публичните финанси, е много важна, много ценна. И тя трябва да се комуникира. Колкото повече се комуникира професионално от хора, които разбират, толкова е по-полезно и за тези, които трябва да си изградят мнение по определени въпроси.

Водещ: Така ли трябва да го направи България, както предлага Владислав Горанов – да договори с консултанти за 3 години напред една линия за взимане на заеми и да почне с одобреното за тази година в парламента и всяка следваща парламентът да одобрява, но все през тези банки да става?

Румен Порожанов: Аз лично адмирирам подобен подход, който дава една средносрочна перспектива за мобилност. В конкретния случай за настоящата година е най-голям падежа по погашенията. Разбира се, трябва да се погасят и мостовото финансиране от края на годината, за което се коментира...

Водещ: Тези 300 млн., които на вас ви се приписват.

Румен Порожанов: Не, не 300 млн. Тук говорим за мостовото финансиране, което се направи. То е 1,5 млрд. евро или 3 млрд. лв. Останалите падежи са със своята цикличност, в зависимост от погасителния план. Но една подобна схема дава възможност не да се бие тъпанът, когато ние ще излизаме на пазарите, а да може много дискретно да се излезе на пазарите и да се направи съответната емисия, така че да се постигнат много по-добри условия за страната. Във всички случаи, сигурен съм, че Министерство на финансите на по-следващ етап ще извади този анализ, преструктурирането на дълга, замяната на нов дълг спрямо условията, които бяха отпреди 2002 г, от 2012 г. облигационната емисия, която ще се погасява след две години, ще бъдат много по-добри. И ефектът върху разходите на бюджета от лихви ще имат изключително благоприятен ефект, включително и върху дефицита.

 

Водещ: А да си изкупим дълга сега с нов дълг, така че да платим по-ниски лихви? Този, който се пада след две години, примерно, още сега да го платим.

 

Румен Порожанов: Въпрос на анализ е. Анализът съм убеден, че ще покаже положителни ефекти на нетна основа. Разбира се, тук трябва да се видят и условията по възможностите, условията по емитиране. Така че активното управление на дълга е много ценно, когато то се прави професионално. Но с една дума е възможно и сигурно би било с добър икономически ефект.

 
Водещ: Вие подкрепяте това решение.

Румен Порожанов: Подкрепям всяко решение, което ще доведе до стабилност, предсказуемост и до позитивни финансови ефекти. А предпоставките ги има в тези три неща в коментара, който водим в момента по дебата, който е актуален от последните 10 дни. Дебат, в който се включиха 80% неразбиращи хор.

 

Водещ: Сферата, която вие сега ръководите – финансирането на земеделието в България. Какви ефекти би имало при неодобряване или при одобряване на предложението на правителството за дълга?

 

Румен Порожанов: Разплащателната агенция, която отговаря за усвояването на европейските средства и за финансирането в сектора, ще разпредели ресурс от до 3 млрд. лева следващата година, подобна е и сумата тази година. Ние сме разпоредител с кредити, зависими сме от това има ли ресурс, който да ни се предостави, особено за европейските пари, които ние трябва да префинансираме като страна-членка – това се отнася за всяка друга страна-членка - и след това да заявяваме за възстановяване. Да, в месец януари ние платихме близо 1 млрд. по директните плащания. И, ако имаше проблем с фискалния резерв, с възможностите за осигуряване на ресурс, ние щяхме да забавим тези плащания с всички ефекти върху икономиката. Но това не се случи. В момента, в който подадохме заявка, финансовото министерство реагира и ни беше предоставен лимит, средствата отидоха по предназначение. Така че всяка една бюджетна структура, включително и тези, които усвояват европейски средства – там има по-голяма специфика, разбира се, е зависима от доброто управление на публичните финанси, което се извършва от Министерството на финансите.

 

Водещ: Дайте картината за 2015 г. на т.нар. директни плащания.

 

Румен Порожанов: Картината вече е съвсем нова. Новият програмен период в първи стълб, където са директните плащания, от 2015 г. е съвсем различен. 2014  г. продължихме по стария ред – само заплащания по директно плащане на площ, тъй като самата Европейска комисия направи дерогация с една година за въвеждането на новите схеми.

 
Водещ: Това е за обработваема земя.
 

Румен Порожанов: Това е за всичко. И най-вече за обработваема земя. Няколко думи за новата схема. Ще се върна малко в организационен план, за да кажа, че положихме много сериозни усилия с Министерството на земеделието и храните, за да можем от първия работен ден на месец март да започнем регистрациите по националните схеми, разбира се и по директните плащания за 2015 г. Те вече са доста по-сложни, защото в директните плащания се разслояват на 6 направления, плюс преразпределителното плащане, което е за земеделските производители, обработващи до 30 хектара, стават 7. И като добавим и всички обвързани с производство, близо 8 схеми, моделът става доста по-разслоен. Но той е достатъчно ясен за нашите земеделски производители и те трябва отново да влязат в сроковете до 15 май, респективно с определена санкция до 9 юни, да си направят тези заявления за подпомагане. Голяма е отговорността, разбира се, на управляващия орган и на Разплащателната агенция да можем да обработим нещата така, че да бъдат по правилата и да могат да се получат плащанията навреме. Но така или иначе влизаме в една абсолютно различна схема на подпомагане. Различна е, защото нямаме само директно плащане. Директното плащане вече ще представлява около 40% от субсидията. Оттук нататък влизат т.нар. екологични, зелени плащания, за диверсификация на производството, по екологично насочени площи – много подробно са разписани, които съставляват други 30% към плащанията, които се правят.

 

Водещ: Вече има значение не само какво обработваш и дали го обработваш, а и с какъв резултат го обработваш.

 

Румен Порожанов: Акцентът в конкретния случай за зелените плащания е върху приоритетите, които дава комисията в новия програмен период върху екологията като цяло. Но тук има и други схеми, които е хубаво да бъдат споменати – това са за малките, или дребните производители, за които се дава възможност да кандидатстват еднократно в тази година, да поддържат площите, с които кандидатстват, и да се спестят административните процедури до 2020 г. И те, когато се изчисли еднократно плащането, то ще бъде между 500 и 1250 евро, те ще го получават, без да кандидатстват всяка година и да правят различни административни разходи за себе си. Като броят съвсем не е малък на малките производители.

 
Водещ: Колко е?
 

Румен Порожанов: Той може да надхвърли 50% от бенефициентите на Фонда.

 
Водещ: А те са колко?
 

Румен Порожанов: При последното плащане бяха 94 000, при последните директни плащания, които направихме през месец януари.

 

Водещ: Това означава, че в България има над 50 000 малки селскостопански производители.

 

Румен Порожанов: Те биха попаднали в тази категория на подпомагане, която ги прави малки.

 
Водещ: А кой е малък? Колко трябва да имаш, за да си малък?
 

Румен Порожанов: Различни са детайлите. Например при подпомагането на глава животно това са до 10 декара с малко на брой животни. И когато се изчислят тези плащания, те влизат между 500 евро и 1250 евро.

 

Водещ: Нали се говореше в предходния период, че в България така се е случило в земеделието последните години, че малките изчезнали, защото плащанията са били насочени към големите с многото площи.

 

Румен Порожанов: Разбира се, че не се изчезнали. Големите са си големи, те са основно в производството на зърно, царевица, слънчоглед, където интензитетът е съвсем различен, ефективността е съвсем различна. Разбира се, те също са зависими от международните пазари и конюнктура в съответния сектор. Бих искал да добавя и новите моменти, които са в не толкова напред сектори, но които имат възможност да подобрят своя производствен капацитет и рентабилност респективно - това са животновъдство и плодове и зеленчуци. Само за плодове и зеленчуци схемите, които са по обвързаното производство, включително и оранжерийното, ще достигнат до 40 млн. евро.

 
Водещ: Какво наричате обвързано производство?
 

Румен Порожанов: Така се наричат обвързани с производството плащания.

 
Водещ: Това вече е обвързано с резултат.
 

Румен Порожанов: Точно така. Тук в момента се плаща за качество. А средствата, които буквално нарастват повече от два пъти, миналата седмица, по-скоро тази, която измина, ние направихме плащането за този сектор и то беше в размер на 35 млн. лева. От тази година той ще достигне – това са средства по европейски гаранционен фонд – до 40 млн. евро. Схемите са определени и ще се кандидатства за тях. Подобна е ситуацията и в животновъдството, където схемите са аналогични и има определено завишение на ресурса, който ще отиде в този сектор.

 

Водещ: Всъщност казвате, че 60%, или повече от половината от парите, които ще се плащат оттук насетне като директни плащания за земеделските производители, няма да е както преди обвързано само с площта, а например и с екологични, казвате, критерии. Да не се окаже обаче в края на годината или в следващата, че българските земеделски производители не са готови за това и ще загубят тези пари? Защото при проверките, които ще правите вие, от Брюксел, ще излиза, че не се спазват тези критерии.

Румен Порожанов: Изискванията не са толкова сложни. Всеки, който смята, че отговаря на тях, може да кандидатства. Разбира се, ако не отговаря на изискванията, или няма да получи плащания, или ще има да възстановява, ако бъде констатирано недобросъвестно кандидатстване. Но въобще не са сложни изискванията.

 

Водещ: Ако миналата година се беше приложило това, каква част от тези, които взимат пари, или парите, които са се давали, няма да се дадат? Някой правил ли е тази сметка?

 

Румен Порожанов: Подобни схеми се правят и в момента, само че те се финансират по втори стълб на Програмата за развитие на селските райони. Има много сходство и много прилика в схемите, като по сегашните схеми плащанията вървят нормално. Разбира се, основният проблем за поемането на дългосрочен ангажимент за агроекология и екологични плащания, е собствеността на земята. Това, че няма дългосрочност в договорите за ползване, в собствеността. И много от земеделските производители, които поемат 5-годишен ангажимент и получават плащане, в проблем на третата или на четвъртата година да сменят площите или да загубят площите, попадат в хипотезата на некоректни получатели на европейски средства и трябва да възстановяват.

 

Водещ: А означава ли това, че трябва да се променя законодателството за ползване на такива земи?

 

Румен Порожанов: Не. То не може да се смени. За първи път от тази година при заявяването на площите, при очертаването, ще бъде съблюдавано и правото на ползване от земеделските производители. Всеки от тях трябва да си посочи при очертаването правото на ползване.

 
Водещ: За колко години напред му е?
 

Румен Порожанов: В конкретни случаи за конкретната година. Разбира се, тази база данни ще бъде вкарана, защото всяко едно право за ползване може да има различен матуритет в бъдещето.

 

Водещ: Колко пари отиват през 2015 г. за директни плащания за земеделски производители?

 

Румен Порожанов: Бюджетът за директни плащания е 720 млн. евро.

 
Водещ: 1,5 млрд. лева.
 

Румен Порожанов: 1,4 млрд. лева близо. И като добавим националните доплащания и държавните помощи, където те варират около 300 млн. лева, директните подпомагания са в хипотезата на 1,7 млрд. лева. Разбира се, тук трябва да вкараме и частта на втори стълб, той е бивш втори стълб, тъй като програмата още не е приета. Но това е частта на екологичните плащания по ПРСР – натура, агроекология, необлагодетелствани райони, където отново средствата съвсем не са малко. И близо 2 млрд. лева годишно ще вървят в рамките на подобен тип подпомагане в земеделието.

 

Водещ: Сравненията с предишния разговор, тези 2 млрд. са всъщност този дефицит, който финансовият министър иска да се запълни...

 
Румен Порожанов: Не...
 

Водещ: Не, става дума не пряка връзка, но да се ориентират хората...

 

Румен Порожанов: Не само че няма пряка връзка, не само че земеделският сектор не формира дефицита, но и това са европейски средства. Те не създават дефицит. Единствено там, където има съфинансиране, а то е само по ПРСР, имаме разходно отражение по националния бюджет. Така че, ако съпоставим числа – да, но в никакъв случай не тези плащания водят към дефицит.

 

Водещ: По ПРСР щяло да се загубят 130 млн. лева неусвоени, други 100 млн. от 950, изплатени през януари, щели да не бъдат покрити с правно основание. Поне това чета по вестниците. Какви ще са загубите по тази програма до 2013 г.?

 

Румен Порожанов: Тази година, през 2015 г. приключваме стария програмен период.

 
Водещ: 2007-2013, с 2 години...
 

Румен Порожанов: Към момента, с натрупване на всичките години на усвояване, именно около 130 млн. не са усвоени и са загубени като бюджет. Като казваме не са усвоени, съгласно програмата си има бюджети, които трябва да се усвояват до края на всяка една година по правилото n+2. Така че в миналата година загубихме около 51 млн. евро. Честно казано, първоначалната оценка, когато отидох във фонда, беше за около 110-120 млн., но успяхме с една добра организация да направим плащанията без аванси, без каквото и да е, така че минимизирахме този ефект.

 
Водещ: Колко е цялата програма до 2013 г.?

Румен Порожанов: Новата програма е 2,33 млрд., а старата беше 3,5 млрд. със загубените. В момента бюджетът, който ни е останал, е между 3,3 и 3,4 млрд. Разбира се, това, което имаме да усвояваме тази година...

 
Водещ: Лева?
 

Румен Порожанов: Евро. До момента сме усвоили около 2,5 млрд. от тази програма. В ход има много проекти, които са договорени.

 

Водещ: През тази година в земеделските производители ще влезе още 1 млрд. по старата програма.

 

Румен Порожанов: В зависимост от изпълнението. Много от тях няма да се реализират, има много недоговорени, особено общински мерки. Направи се едно наддоговаряне и наддоговаряне на наддоговарянето, което е една много непрофесионална постъпка, която беше направена в края на 2013 г., която създаде предпоставки за изпълнение на проекти, които трудно биха се реализирали и би се компрометирало едно договаряне по подобни проекти стартиране на подобни проекти, които няма да се реализират до края на годината. И в хипотеза, че комисията не разреши преминаване 2016 г., което е по-вероятното, има опасност да се компрометират конкретни общински проекти. Но връщам се на темата. Тази година имаме да усвояваме доста договорени средства – както по частните мерки, така и втора ос, по агроекологията. Така че не очакваме в рамките на бюджетите, които са договорени, да имаме загуба на бюджет. Но истината е, че изключително сложно бюджетиране и менажиране ни очаква заедно с Министерството, по приключването на ПРСР.

 
Водещ: А новата програма кога ще бъде одобрена от ЕК?
 

Румен Порожанов: Новата програма беше одобрена в един преработен драфт – не тази сряда, а миналата – от правителството. Тя е изпратена в комисията, срокът, който тече, е около 6 месеца, в който комисията трябва да го разгледа. Тук приветствам работата на колегите от Министерството на земеделието и храните, които в непрекъсната онлайн комуникация дебатираха всяка една от тези над 400 забележки – съществени и по-малко съществени, по първоначално изпратения вариант. Надяваме се до 6 месеца тя да бъде одобрена. Разбира се, хубаво е да спомена тук нещо предстоящо. Министерството и Фонда ще отворят прием преди приемането на програмата по закупуване на земеделска техника. Това е новата мяра 4-1, или бившата 121, за производство на земеделска продукция. Като горе-долу в рамките на изискванията по тази мярка, всичко, което имаше като изисквания на Комисията в тази комуникация беше изчистено. Разбира се, очакваме тези дни да излезе наредбата и да можем да направим прием по тази мярка, за да не се губи време. И докато тече одобрението...

 
Водещ: С новите пари да се купува техника.
 

Румен Порожанов: Докато тече одобрението на самата програма, ние да можем да приемем, да обработим тези проекти. Интересът е голям, очакваме изключително голямо заявяване на проекти. Разбира се, по-натам като следваща стъпка ще отворим и „Млад фермер”.

 

Водещ: От тези 2 млрд. и повече от 300 млн. евро за какво най-много средства ще отидат до 2020 г.?

 

Румен Порожанов: Те ще бъдат пропорционално разпределени. Разбира се, със съфинансирането бюджетът отива към 2,9 млрд. Съфинансирането е средно около 19%. И тези 2,9 млрд. са отново разпределени за земеделските производители, като са направени и приоритетите. Тук вече приоритет ще има покупката на техника, животновъдство, растениевъдство, които сектори се нуждаят от модернизиране и по-добра конкурентоспособност – както в страната, така и на външните пазари. Разбира се, ще има общински мерки, ще има отново екологично насочени мерки, където по регламент бюджетът е не по-малко от 30% от програмата.

 

Водещ: Как ДФ „Земеделие” помага на тези земеделски производители, които пострадаха заради санкциите срещу Русия?

 

Румен Порожанов: Фонд „Земеделие” е прилагаща агенция. Ние не помагаме. Ако има схеми, които са одобрени за подпомагане с европейски финансиране, ние ги разработваме...

 

Водещ: Например за частно складиране на сирена, за да се смекчи въздействието на руските ограничения върху вноса на млечни продукти от ЕС и да се ограничат негативните ефекти върху вътрешния пазар. Ето, явно за сиренето, с т.нар. селскостопански пазарни механизми, търговските механизми, свързани с износ.

 

Румен Порожанов: Селскостопанските пазарни механизми подпомагат конкурентоспособността на конкретни сектори. В конкретния случай най-големи са парите за лозаро-винарския сектор - близо 50 млн. от бюджета до 2018 г. Тук мога да кажа, че от началото на месец март отваряме прием за преструктуриране и конверсия на лозови масиви в размер на около 20 млн. лева – прием, който ще бъде около един месец. Тук трябва да посочим програмите, които са свързани с групите производители, които подпомагаме за инвестиции в конкретните сектори. Те могат да бъдат и за животновъдство, и за растениевъдство, вече има подписани над 10... мисля, че са 12 договора. Схемите за подпомагане за промоционални програми, за училищен плод, която е социална програма, която работи много добре от няколко месеца – това е предоставянето на пресни плодове в училищата. Там са отговорни училищата и съответно общините. И само по тази програма бюджетът, който ще се усвои в следващите 3 години, е над 100 млн. лева. Така че комплексът от инструментариум на европейското подпомагане по Европейския гаранционен фонд, по Европейски фонд за развитие на селски райони, е доста добре разработен. Да, той не може да обхване всеки детайл на всяко подпомагане. Затова, разбира се, се дава право на страните-членки с национално финансиране да правят държавни помощи и национални доплащания.

 

Водещ: Но не можете да кажете за някаква картина в българското земеделие и санкциите срещу Русия през финансирането, което прави Фонда?

 

Румен Порожанов: Картината трябва да прави Министерството на земеделието и храните. То прави политиката, анализите. Фонд „Земеделие” като разплащателна агенция прилага схемите за плащане. Така че картината неаналитично е ясна. Санкциите, които бяха наложени, доведоха до стоп на вноса на европейски продукти, тези конкурентни европейски продукти, особено в животновъдството и в растениевъдството, с нелошо качество много от тях, влязоха на българския пазар, създадоха една конкурентна среда за българските производители. Знаете, имах и другото качество преди няколко месеца – и в момента продължаваме, и тогава го въведохме – да направим строг физически контрол върху вноса от вътрешнообщностните доставки, не само от третите страни. Така че да не се заобикаля плащането на пълния размер на ДДС и въобще размера на ДДС, да се контролира разтоварването до крайната реализация на вътрешно общностните доставки.

 

Водещ: За да не влизат на много по-ниски цени произведени в Западна Европа сирене, мляко, колбаси...

 

Румен Порожанов: Да се търси и фискалната тежест върху цените, така че да има паритет и равнопоставеност в конкуренцията на българския пазар.

 

Водещ: Имате ли позиция срещу възраженията на публични дружества с акционери извън ЕС, срещу санкционирането им, ако притежават земя в България?

 
Румен Порожанов: Не, нямам...
 

Водещ: Такива дружества изобщо имат ли финансирания през Фонда, ако притежават земя?

Румен Порожанов: Всяко юридическо лице, регистрирано като земеделски производител, има право да кандидатства. Има определени изисквания и условия. Така че не изключвам да има и подобни дружества, ако те са производители, ако те обработват земята и отговарят на всички изисквания.

 
Водещ: По този казус не сте...
 

Румен Порожанов: Не сме анализирали във Фонда, не е наша работа.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2