Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Румен Порожанов: разработили сме свой екшън план за всички мерки, които можем да предприемем

Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" Румен Порожанов пред „Седмицата” на Дарик радио, 25 юни 2011 г.
 
Кирил Вълчев
 
До края на тази година имаме да усвояваме под 290 милиона евро. Това е частта, която се полага от европейския фонд за развитие на селските райони. Разработили сме свой екшън план за всички мерки, които можем да предприемем - както организационни, така и в рамките на преструктуриране на програмата, така че да минимизираме ефекта от неусвояване на средствата. Това каза Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” в интервю за предаването на Дарик радио „Седмицата”. Той добави, че трябва да се работи по повишаване на активността в агроекологията, но там „критериите са доста сериозни от гледна точка за финансиране на екологично земеделие”. Порожанов каза още, че в трета ос, включваща общинските проекти и първата ос – мерките, които са насочени към българските земеделци, усвояването върви и там то може да се постигне на 100%. „Но голямата тема е втора ос, където трябва да поработим доста сериозно”, допълни още Порожанов.
 
 
Водещ: Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата”. Здравейте, господин Порожанов.
Румен Порожанов: Добър ден.
Водещ: Да започнем с програмата за развитие на селските райони. Ще загуби ли България, поне от това, което чета в пресата, 180 милиона евро от тази програма заради закъсняло усвояване. Ставало дума, в момента закъснението било за 290 милиона евро, периодът е 2007-2009 година и трябвало до тази година всъщност България да ги усвои. Така ли е?
Румен Порожанов: Няколко са факторите. Анализираме възможността да усвоим максимално ресурсът, който трябва да се усвои, на база 2007, 2008, 2009 година на правилото М+2. Като към момента имаме да усвояваме до края на тази година вече под 290 милиона евро. Това е частта, която се полага от Европейски фонд за развитие на селските райони. Във фонда, както с колегите от Министерство на земеделието и министър Томислав Дончев, сме разработили свой екшън план за всички мерки, които можем да предприемем – като организационни, така и в рамките на преструктуриране на програмата, така че да минимизираме ефекта от неусвояване на средствата. Във фонда ежедневно разработваме сценарии – от оптимистичен до реалистичен, песимистичен въобще не разглеждаме.
Водещ: На цялата програма бюджетът й е 7 милиарда евро, нали?
Румен Порожанов: Цялата програма, полагаща се от европейския фонд за развитие, е два милиарда 642 евро, с финансирането на българската страна е три милиарда 278 милиона.
Водещ: Тази сума трябва да бъде усвоена от България цялата до края на общия програмен период, не до края на тази година?
Румен Порожанов: Това е сумата, която е в рамките на програмния период до 2015 година. Разбира се, при нейното одобрение тя е бюджетирана по години и в рамките на това бюджетиране има изисквания, които трябва да се следват в рамките на усвояването на отделните години. Кои са двата основни фактора, които бих искал да отбележа и които създават проблем в усвояването на тазгодишния ресурс? Първият, аз го маркирах, това е самото забавяне стартирането на програмата. През 2007 и 2008 година реално са бюджетирани за усвояване един общ размер от 581 милиона евро, който е трябвало да се контрактува. Реално са контрактувани до края на 2008 година 52 или 56 милиона евро. Фактически имаме около 525 милиона евро по-малко контрактуване. Разбира се, причините са бих казал дори и обективни. Самата оторизация на агенцията, самото отваряне на мерките, което се е извършвало в 2008 година, реално може би в самото бюджетиране не е отразено това, че програмата не може да се изпълнява така ефективно в първите две години. Това се наблюдава и в останалите агенции, които са на новоприсъединилите се страни членки.
Водещ: Друго обяснение, което четох е, че България не е много правилно разпределила парите по тази програма, като е предвиждала много пари за неща, от които няма интерес. Например за подпомагане на екологичното земеделие.
Румен Порожанов: Тук има един нюанс и той е развит в регламент 1698 от 2005 година. Задължително по втора ос трябва да имаме усвоени не по-малко от 25% от програмата. Това са агроекология, необлагодетелствани райони, мерки, които са в горския сектор и всички те дават една рамка на агроекологични дейности и мероприятия.
Водещ: А българските земеделци не искат да правят това. 2% била усвояемостта, ако вярно съм прочел.
Румен Порожанов: Ще дам още две числа, които си ги сметнах тази сутрин. Тези 25% от цялостната програма, аз ще ги прехвърля в лева, е милиард и 600 милиона лева, които ние трябва да усвоим по тази втора ос. Към момента са усвоени 163 милиона или 10% от нея. По-добре вървят мерките за необлагодетелстваните райони, където има не лошо финансиране. Трябва да се поработи съвместно с колегите от управляващия орган по повишаване на активността в агроекологията, но тя насила няма да стане. Изискванията, които са по регламент, са доста сериозни от гледна точка на изисквания за агроекологични дейности. Разбира се, ние с колегите трябва да погледнем още веднъж дали можем в рамките на наредбите, по които се кандидатства, да облекчим в рамките на изискванията и критериите по условията за кандидатстване. И, разбира се, това, което сме комуникирали с Министерството на земеделието, в рамките на горските мерки, които също са елемент на тази втора ос, да повишим тяхната атрактивност и да се завишат нивата на проектите като стойност, по които може да се кандидатства.
Водещ: Тоест от всичко, което обяснявате излиза, че до 2015 година е абсолютно реалистично да се получи така, че България да не използва една трета от парите, които Европейският съюз е готов да даде за земеделие, защото той голяма част от тази сума дава за екологично земеделие, а България няма интерес към него.
Румен Порожанов: Не бих казал, че няма интерес.
Водещ: Или българските земеделци.
Румен Порожанов: Критериите са доста сериозни от гледна точка на финансиране на екологично земеделие. Разбира се, не е една трета и разбира се, аз говоря за проблеми само във втора ос. В първа и в трета ос нещата са съвсем други.
Водещ: Само, понеже не е много ясно, да кажете какво е първа, какво е трета?
Румен Порожанов: Трета ос основно са общинските проекти, общинските фирми, подобряване на бизнес климата в общините, а по първа ос са мерките, които са насочени към българските земеделци, към подобряване на тяхната конкурентноспособност като земеделски производители. В тези две мерки усвояването върви и аз смятам, че там може да се постигне до 100%, като, разбира се, разчитаме и в рамките на мерки, по които има по-слаба активност, да бъдат прехвърлени, говоря в рамките на тези две оси, да бъдат прехвърлени средства там, където има интерес.
Водещ: Къде е най-големият интерес?
Румен Порожанов: Най-големият интерес е в 121-ва мярка. Това са земеделските стопанства, разпределени в пет направления за младите фермери и за общинските мерки по 321-ва мярка. Това, което предполагам е известно на хората, които се интересуват от този бизнес, Министерство на земеделието вече е внесло, седма нотификация, в която преразпределяме близо 240 милиона евро от европейския фонд или като общ пакет около 300 милиона евро, така че да бъдат подпомогнати тези две мерки предвид по-голям интерес, за сметка на други седем мерки, които са с по-малък интерес.
Водещ: Кои са тези с по-малкия? За какво?
Румен Порожанов: Част от горските мерки, техническа помощ - също ще бъде намален ресурсът по нея.
Водещ: Това за какво е, за консултации?
Румен Порожанов: Техническа помощ е заделен един доста голям ресурс, който е за изграждане на административен капацитет, информираност, консултации и т.н. Разбира се, това, което е направено в рамките на тази нотификация, на база на анализ, който е извършен както от министерството, така и от нас и средствата, които остават по тези мерки, въпреки намалението, ще бъдат достатъчни, така че да бъдат покрити целите и това, което трябва да се финансира.
Водещ: Но ще се прехвърлят пари за млади фермери, за земеделски стопанства, където има интерес.
Румен Порожанов: За да обобщя темата, всъщност голямата тема наистина е втора ос, където трябва да поработим доста сериозно, за да...
Водещ: Там какво трябва да се направи в България, така че... Изглежда глупаво да върнеш един милиард евро, които можеш да вземеш.
Румен Порожанов: Числата са ви доста смели. Говорим за един милиард и 600 лева. В момента върви усвояването, над 10% е усвояването. До края на програмния период има още 5 години, така че това е голямата тема, която трябва да се постараем.
Водещ: Какво трябва да се направи според вас?
Румен Порожанов: Аз споменах преди малко, още веднъж с колегите от земеделието да се погледнат наредбите.
Водещ: А в какво глобален проблем виждате, да не искат земеделците да се занимават с тази работа?
Румен Порожанов: Разбира се, трябва да си кажем, че трябва да се отворим доста повече като информираност към тях, дори бих казал като административно обслужване, така че да повишим техния интерес да кандидатстват и по тези мерки.
Водещ: Тоест според вас един от проблемите е, че не се знае, че има толкова много пари за екологично земеделие?
Румен Порожанов: Знае се, има ги. Това е една от моите цели във фонда, да отстраня проблемите, които са свързани с обслужването на фонда като администрация на всички земеделски производители. Не бих казал, че то е лошо, но трябва да бъде подобрено, да бъде много по-активно. Разбира се, ако премина леко и към гаранционния фонд, който ние финансираме, бенефициентите на фонда са стотици хиляди. 91 500 са по директните плащания, 74 000 са по националните доплащания. Както знаете, вече ние обслужваме и тютюнопроизводителите – около 30 000. Така че сложна е темата, да бъдем близко до всеки и той да бъде информиран. Разбира се, в рамките на нашите 28 области и разбира се на всички общински служби на Министерство на земеделието се създава тази възможност максимално добре да бъдат информирани и обслужени земеделските производители.
Водещ: В картината, която вие виждате, кой е приоритетът за българското земеделие в момента, ако съдим по тази програма? Може ли да се каже, че българското земеделие е решило, че произвежда еди какво си? Защото, ако слушаме политиците при дебатите, които водят, те всички започват с това, че България има голям шанс с производството именно на биохрани, на естествени продукти, които са по тази втора ос – екологично земеделие. Аз съм казал, че всъщност като пари, които се търсят от българските земеделци, това не е така.
Румен Порожанов: Приоритетите аз не бих искал да ги формулирам. За мен всички направления на селското стопанство са важни. Както в растениевъдството, така и в животновъдството, така и в агроекологията в нейните направления – растениевъдни, животновъдни и всякакви. Разбира се, не трябва да подценяваме преработвателната промишленост, която е неразделна част, която също се финансира по програмата за развитие на селските райони. Това, което е важно и трябва да се знае и то се знае, че в момента има страшно много пари, които отиват в земеделието. Те ще се увеличават непрекъснато, най-вече разглеждайки политиката по плащанията на площ, знаете, с 10% ще се увеличат на следващата година. Стъпката за увеличение с 10%, не съм се запознал с последните дебати в Брюксел, за които получих индикации снощи от телевизията, може би ще има някаква промяна на схемата от 2014 година. Така че всички направления на земеделието трябва да бъдат приоритетни.
Водещ: То това е „нонсенс”, всичко да е приоритетно, не е възможно. Вие можете ли да влияете или българската държава да влия с разпределението на парите за това какво искаме да развием. Ще ви дам един пример – в началото на миналия век България е имала 90 000 декара насаждения рози в розовата долина, в момента са 30. Грам розово масло струва колкото грам злато. Доста логично е при славата, която има България като страна на розите, да се инвестира в това, а не да правим картофи. С картофена водка са известни поляците. Те я изнасят, по всички летища я има тяхната картофена водка. Виждате ли вие, от гледна точка на парите, които управлявате, глобална идея за това къде искат да отидат българите в земеделието?
Румен Порожанов: Разбира се, че трябва да има приоритети и това е в рамката на политиката, която трябва да се води в Министерството на земеделието, която провежда Министерство на земеделието. Аз бих искал все пак да кажа, че фонд „Земеделие” е един прилагащ орган. Да, ние даваме становища, даваме становища от гледна точка на това как е по-добре и как биха се усвоили, но не бих искал да влизам в същността на Министерството да определя политиките в една или друга област. Аз смятам, че те са достатъчно добре балансирани в момента, така че да дават възможност на почти всички земеделски производители да се бенефицират, както от европейските, така и от националните плащания. Все пак искам да дам един акцент, че откакто станах директор на фонда, лично дадох приоритет в контактите си с животновъдството. Заедно с Министерството направихме и две срещи при премиера, така че този отрасъл, който можем да приемем, че е на малко по-ниско технологично ниво и който може би се нуждае от малко повече помощ, така че да оцелеят тези, които по0жизнеспособни в рамките на животновъдството,у да му бъде помогнато. Направихме доста важни срещи и примерно няколко резултата има от тях, първият вече е факт това е една програма „де минимис”, която ние ще пуснем до 20 млн. лева.
Водещ: Точно тази седмица имате решение точно в тази посока.
Румен Порожанов: Да, управителният съвет взе решението. Заявките на всички животновъди ще бъдат направени в рамките на двуседмичен срок в месец юли. И нашата идея е да се разплатим с животновъдите, на база на заявките ще изчислим ставката за изхранване на глава животно и в рамките на края на юли и началото на август да можем да се разплатим. Идеята е, тъй като националните схеми за подпомагане, и не само националните, има и схеми, които са с европейска гаранционен фонд, те се изплащат на фермерите животновъди в месец декември. Именно в този период да им се помогне, тъй като те имат доста проблеми, включително дори и за закупуване на фураж.
Водещ: Имате предвид не да се чака декември, а още сега да дадете.
Румен Порожанов: Това е отделна схема, това не е авансова плащане за нещо друго. Разбира се...
Водещ:Част от тази схема, ако правилно пак съм разбрал от тази седмица, да се помогне и на всички пострадали от шапа.
Румен Порожанов: Това е едно допълнение към схемата.
Водещ: И то независимо и при по-облекчени условия, независимо дали си регистриран.
Румен Порожанов: Това е едно допълнение към схемата, тъй като тези фермери, които бяха пострадали от шапа, малко от тях са регистрирани като земеделски производители. Оказа се, че има по-възрастни хора, които наистина техните животни пострадаха, бяха унищожени, те са пенсионери и нямат интереса да се регистрират като земеделски производители по определени причини.
Водещ:Трябва да започнат и да се осигуряват.
Румен Порожанов: Трябва да започнат да се осигуряват и така нататък, разбира се, законът за държавните помощи позволява да се направи подобно плащане в „де минимис” и на тях, взехме всички нормативни основания с колегите от Министерство на земеделието, така че да можем да изплатим и на тези хора. Друг е въпросът, че те като брой са малко повече, но иначе като стойност на плащането е съвсем минимален.
Водещ: Тоест, вие формулирахте една посока, в която България в момента натиска повече като инвестиции – това е животновъдството.
Румен Порожанов: Не бих искал да кажа, че натиска повече, колкото търси един баланс с растениевъдството. Знаете в растениевъдството...
Водещ:А с всички видове животни или България ще търси нещо специфично...
Румен Порожанов: Подпомаганията, които се правят в животновъдството, те са в рамките на отглеждането на крави, биволи, овце, кочове и така нататък. Плащания за кокошки и пилета няма, за свине няма, разбира се, има експортна субсидия, която е свързана с износа на пилешко месо, но това си е политика на европейския гаранционен фонд за определени продукти, които трябва да се субсидират. Така че, в рамките на животновъдството и много други неща правим. Бих искал все пак да акцентирам във вашето предаване за това, което направихме от гледна точка на комуникацията, която извършихме с Асоциацията на търговските банки. В момента сме в рамките на предоговаряне на условията за кредитиране от фонда, тъй като намаляваме процента, който беше изостанал много отдавна на девет процента от 2002-а година и не беше предоговарян.
Водещ: Вие имате с пет банки?
Румен Порожанов: В момента са пет, но текат преговори, в мемента анексираме отношенията си с тях.
Водещ: Това са всъщност договори за рефинансиране? От програмата за развитие на селските райони?
Румен Порожанов: За рефинансиране, от друга страна, точно така, вкарваме и рефинансиране за програмата за развитие на селските райони, но и рефинасирането, което правим за инвестиционни кредити, финансирани от фонда, в момента уреждаме тези две отношения. Като рефинансирането по програма за развитие на селските райони, тя е на база на правителствено постановление и в рамките на възможностите на фонда ние рефинансираме петдесет на сто от проекта, но до 500 000 лева. Оттук-нататък тежестта остава в рамките на банките.
Водещ: Четох, че са ви задали вече въпроса. Вие виждате ли реален ефект в българските села от инвестициите, които се правят от програмата за развитие на селските райони. Преди две седмици ми гостуваха едни американци, които от 20 години живеят в България и подпомагат, имат фондация. И на въпроса какво не се промени според тях в България през тези 20 години, бяха единодушни, че селата продължават да изглеждат бедни в България.
Румен Порожанов: Разбира се, има го този момент, трябва да се има предвид, че програмата е в своите първи години. В момента се финализират проектите, които са спечелени в рамките на 2009-та, 2010-та година, които се изпълняват оттогава. Разбира се, много е важна и самата инициативност на общинските власти. Има кметства и общини, които са доста по-активни, има и такива, които са пасивни. Това, което за съжаление констатирам, е, че все още няма културата на усвояване на инвестиции от много от кметствата, поради което се налага ние да ги санкционираме за една или друга нередност, която те са направили, както в договарянето на ЗОП-а, в последствие на изпълнението. Но резултатът и ефектът от инвестициите по програмата за развитие на селските райони не могат да се усетят още сега, ние сме в момента с първи финализирани проекти по тези общини.
Водещ: Единното плащане на площ. Защо тази година има 3 500 по-малко заявления от 2010-та година? Защото едното обяснение, като кажем тази цифра, е - хората се отказват от земеделие в България.
Румен Порожанов: Две са обясненията. От 91 760 са 78 000, 3 500 по-малко бенефициенти, или това са около 4 процента. Нищо драматично, може да има отказали се.
Водещ: По-малко ли са площите?
Румен Порожанов: Има и окрупняване. Площите не са по-малко, площите земеделските са същите. Това, което е хубаво да се каже, че в рамките на единното плащане на площ вече много по-ясно е идентифицирано допустимото плащане, допустимите площи, които се финансират и се плащат. За сметка на първите 2007-а и 2008-а година, когато са претендирали за плащане целите физически блокове на земеделската земя с недостатъци, че много от тях не са били обработвани, за това имаме и санкции от Брюксел, по 10 процента за едната и за другата година.
Водещ: Искате да кажете, че част от този спад на заявление е, че просто са разбрали земеделските производители, че номерът им няма да мине с някакви площи, които не могат да получат такава субсидия?
Румен Порожанов: Това от едната страна, но от друга – добрите бизнес възможности, които се откриват, бих казал, на културите със слята повърхност – пшеница, царевица, репкото в момента, създават възможност за окрупняване и комасиране на площите. Знаете, вече има оформени доста големи земеделски производители, именно в този сектор, който, дай Боже, да продължава да бъде печеливш и през следващите години на база на пазарна конюнктура. Така че, от една страна комасация и окрупняване, да, сигурно има и земеделски производители, които се отказват или преминават на наемен принцип. Но, разбира се, тези три или четири процента, въобще не е някакъв драматичен процент. Това, което бих искал да кажа, просто като информация, в края на по-миналата седмица приключиха разглеждането на жалбите по плащанията за 2010-та година в Министерство на земеделието, в края на миналата вече ни изпратиха окончателните данни, при нас се обработват. И всички жалби, които бяха разгледани в Министерство на земеделието, бяха около 3 800, те са разгледани, тези, които са били удовлетворени, вече са подадени за корекция за плащанията, в момента се обработват, и смятам, че до 30-ти най-късно ние ще направим плащанията, окончателните, по плащания на площ.
Водещ: До 30.06. ще приключи плащането на площ за 2010-та година на земеделските производители.
Румен Порожанов: Точно така. Като все пак бих искал да адмирирам и добрата работа с Министерство на земеделието, тъй като и те, и ние създадохме много добри условия да може всеки един земеделски производител, който не е получил плащанията си, да види кой парцел е бил отразен като недопустима площ. Всеки един парцел ние качихме на нашата страница, за да може да провери всеки по определени данни, дори да има и 1000 парцела, да може да види всеки един, да може да се жали за него в Министерство на земеделието и тези жалби са били разгледани конкретно, не като цяло. Така че, създадохме с колегите от земеделието една много добра организация и мисля, че това е оценено. Говоря, казвам го всичко това от гледна точка на нашия стремеж да подобрим обслужването в сектора, който, както виждате, е много голям.
Водещ: А за тази година какъв е планът?
Румен Порожанов: Тази година приключи регистрацията
Водещ: Събрахте тези заявления, 78 000.
Румен Порожанов: В момента Министерство на земеделието има договор, започват заснеманията, разбира се, не в ден като днешния, а в слънчеви дни и обедни часове, за да може снимките да бъдат максимално ясни и коректни.
Водещ: Но всяка година ли ще се снимат? Не е ли като веднъж си ги снимал вече...?
Румен Порожанов: Заснема се всяка година, за да се види площите дали се обработват, или не се обработват.
Водещ: Това личи от снимките?
Румен Порожанов: Именно от снимките личи.
Водещ: Сто процента ли се снима всичко, или на някакъв избирателен принцип?
Румен Порожанов: По-скоро не е на сто процента, но не искам да ви подвеждам, Министерство на земеделието отговаря за този процес. Това, което се заснема, там, където има недостатъчна ясното в снимките, се прави контролна проверка, проверява се, и колкото по-бързо ни получим слоя от Министерство на земеделието, толкова по-бързо бихме го обработили, така че да не с е бавят плащанията в април и в март, а те да стартират януари, февруари, така че по-бързо да влязат парите в земеделския сектор.
Водещ: Тази година остава ли отново изискването за платени осигуровки? Което разбуни духовете през изминалата година.
Румен Порожанов: Това, което е нов момент, може би ви е убягнало, той дойде и от срещите, които животновъдите имаха при премиера. На нас ни предстои да плащаме този „ди минимис” от 25 млн. лева и втория транш за тютюнопроизводителите. От друга страна в наредбите на Министерство на земеделието, предполагам по предложение на Министерство на финансите, беше заложен текст, че не могат да бъдат правени плащания, свързани с националния бюджет към бенефициенти, които имат задължения към бюджета. В един момент се оказа, че в много случаи, от една страна, ние имаме даваме, от друга , те не могат да си покрият задълженията и се получаваше „параграф 22”. При тютюнопроизводителите, където са около 3000 бенефициента, на срещи, които имахме и с министъра на земеделието, и с премиера, на три места, където са активни тютюнопроизводители, беше поставен този въпрос, постави се и от животновъдите, и в комуникация с Министерство на финансите променихме малко реда за, така да кажа, контрол върху тези плащания. Министърът на земеделието промени текста в наредбата си, член осми, в който това изрично изискване отпадна, но се пое ангажимента фонд „Земеделие” да осъществи контакт с НАП от гледна точка на, когато предстоят плащания с национален ресурс.
Водещ: Да удържате парите?
Румен Порожанов: Не, няма да удържаме, защото се превръщаме като органа на НАП. Това, което сме разговаряли със зам.-министър Горанов и трябва да го направим като една стиковка с НАП, е в момента, в който ние оторизираме или обработим плащания за примерно 10 000 бенефициента по тази програма „де минимис” за животновъдството, и кажем, че имаме плащания за 19 млн. половина на 10 000 бенефициента, информацията, която имаме, ние ще предоставим на НАП и ще кажем, че плащаме след пет дни. Те да си направят съответните проверки и да преценят, ако трябва да направят запорни свидетелства, там, където има задължения към бюджета и те не са обезпечени. Но другият вариант беше още по-тежък – нито ние плащаме, нито от другата страна се издължават. Така че този „параграф 22”...
Водещ: Това само при животновъдите ли, или...
Румен Порожанов: Не, той вече се отнася за цялото. Това бяха наредбите, свързани с плащания, именно ограниченията при плащания с национални средства. Те ще се отнасят и за тютюнопроизводителите, ще се отнасят и за всички плащания занапред, но тъй като ние не удържаме по СЕП, европейски пари нямаме право да правим, това се отнасяше само за парите, които са национални доплащания или държавни...
Водещ: А единното плащане на площ?
Румен Порожанов: Единното плащане на площ, то си върви, без да имаме право да ограничаваме.
Водещ: Там няма...
Румен Порожанов: Единното плащане на площ, вие знаете, там бяха 18 лева плюс 10, догодина, дай Боже, ще ги изчислим, ще станат може би 22.
Водещ: Тоест, има български пари също.
Румен Порожанов: Да, но те са отделни плащания. Едните са национални доплащания, това е допустимост по правилата
Водещ: Там не правите ли същата сметка със задълженията към НАП?
Румен Порожанов: Правим сметката за задълженията само за националните доплащания и държавните помощи.
Водещ: Тоест, това важи и при единните плащания на площ в националната им част.
Румен Порожанов: Единните плащания на площ, добре, разделяме ги на две. Единните плащания на площ, които са с източник Европейски гаранционен фонд, ние ги плащаме, без да имаме права да ги задържаме. Ако приемем, че това е доплащане към единното плащане, за което вие казвате, ние за тях либерализирахме...
Водещ: Да, разбрах. Тоест, сега за абсолютно всички ще важи правилото, че данъчните ще научават...
Румен Порожанов: Ще дадем възможност
Водещ: ...кога ще получи пари земеделският производител, за да може каквото има да си взима...
Румен Порожанов: Да, и ще дадем възможност на НАП да реагира.
Водещ: Ще има ли връзка подпомагането с касовите апарати? Защото тази седмица се отваря темата, заглавието в „Стандарт” е забавно – „Кравите с касов апарат”. Разглеждат ли се някакви такива връзки да бъдат направени, освен...
Румен Порожанов: Сигурно е много интересна темата, но не я знам, да ви кажа честно. Кравите с касов апарат. Какво се има предвид?
Водещ: Обсъждано ли и, да се постави като условие за подпомагане наличие на касов апарат у земеделците?
Румен Порожанов: Към този момент не сме имали възможността да обсъждаме подобен инструментариум в техниката.
Водещ: Какво стана с броя на измамите и с мащаба на измамите, за които толкова се говори през последните години, когато се споменеше името на фонда, който вие ръководите?
Румен Порожанов: Измамите и нередностите са от най-различно естество, има и по-сериозни, има и много по-незначителни. Ако ди диференцираме по програми, фондът се прочу покрай „Сапард”, прочу се покрай „Сапард” за много то сигнали да нарушения, за измами, за многото сигнали, изпратени в ОЛАФ. Разбира се, тези сигнали и измами, респективно, бяха проверени и се проверяват все още от компетентните български органи, знаете ВКП има специално звено за евроизмамите.
Водещ: Говорите за Върховната касационна прокуратура?
Румен Порожанов: Да, което комуникира с всички останали структури – МВР, ДАНС, следствие, когато се възлагат конкретни проверки. За добро, може би, в много от случаите, фиксираните измами, които са регистрирани, не се констатирани в рамките на проверките. Непрекъснато се получават определения и решения на прокуратурата, в които се казва, че подобна измама няма, или, ако има измама, която е свързана с определена част от един проект, то е в този проект, но не и в рамките на пълния обем на самата инвестиция. Там се появи един проблем, защото фактически, като изискване, което е било наложено в комуникацията с европейските структури, в книгата на длъжниците са качвани пълният размер на обема на инвестицията на проектите...
Водещ: А се оказва, че измамата е за някакви малки пари или нередността.
Румен Порожанов: Да, значи, аз по определени причини не искам да навлизам в дълбочина точно на тази тема. Бих искал да премина към две други нарушения или измами. Установяват се и в рамките на директните плащания, за заграждания на територии, нарушения в документи, бих казал фалшиви данъчни.
Водещ: Въпросът е каква е тенденцията? Дали българите започват по-малко да правят нередности с парите за земеделие, които идват от Европа?
Румен Порожанов: Това определено е така. Дори бих казал, че имало е в началото, както по директните плащания, така, да се опитат да заградят площи, които не обработват, за да получат пари, това вече не може да се случи, ние си претърпяхме санкцията, не ни възстановиха 10 процента за 2007-а и 2008-а, които ще плащаме на три равни вноски. Това, което констатираме към момента, включително и при проверките, когато се внасят проекти по програмата за развитие на селските райони, да, понякога може да има съмнение по някои оферти, за свързаност на офертите, всичко се проверява, но именно този стриктен контрол, който се извършва от фонда, от неговите служители, респективно и от други органи, когато това се налага, мисля че все повече дисциплинира и се надявам все по-малко измами да има. Това, което искам все пак да маркирам, че в книгата за длъжниците по програма за развитие на селските райони, да – има маркирани измами, но те са по-точно нарушения, но те са много под 1 млн. лева. В самата програма на този етап мисля, че нещата вървят сравнително добре.
Водещ: Това в сравнение с други държави? България не е сред топ измамниците ли?
Румен Порожанов: Нямам този анализ, но бих искал да кажа нещо друго. България е в топ наблюдаваните и в топ най-трудните правила, изисквания и като изисквания за кандидатстване. Например, в една Франция кандидатстването на площ или за директни плащания, там е по смесен, се извършва само на база на декларации, там отново няма тези снимки, тези площи, които ние така стриктно наблюдаваме, дебне ме се, обжалваме си. Просто при тях е много по-либерален режимът.
Водещ: Интересно в Гърция как е? Понеже много коментирахме Гърция в това предаване.
Румен Порожанов: Гърция...
Водещ: Те снимат ли се така като нас?
Румен Порожанов: Там плащанията са на ферма, но гледайки последното решение, от средата на март, когато ние бяхме санкционирани с 24.5 млн. евро по директните плащания от 2008-а година, Гърция беше санкционирана с около над 200 млн. евро за две мерки, едната беше свързана с отглеждането на маслините, другата в момента не я помня, но явно и гърците имат опит в тази част.
Водещ: Е те ни водят, по тези цифри, които казахте, те ни водят с 10 на 1.
Румен Порожанов: Те ни водят 10 на 1, друг е въпросът колко пари са усвоили и техните средства, които те усвояват в рамките на програмите, са доста повече от българските.
 
June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2