Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906
Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието

Румен Порожанов: Удължихме срока за изпълнение на проектите по "ПРСР 2007 - 2013“ до средата на октомври

- Г-н Порожанов, ще успее ли ДФ"Земеделие" да изплати всички средства по "Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013" до края на годината? На каква стойност са проектите, които се изпълняват, и колко са разплатените средства до момента?

- Голямата тема и най-важната задача за ДФ "Земеделие" е да финализира успешно Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от изминалия програмен период 2007 - 2013 г. Тя приключва в края на 2015 г. и ние сме изправени пред предизвикателството да затворим всички плащания по частните, публичните и общинските мерки, където строителният бизнес е най-сериозно ангажиран. Данните ни към момента показват, че ни остава да разплатим над 2500 проекта за около 1,2 млрд. лв. От тях 700 млн. лв. са по общинските проекти, които засягат публичната инфраструктура - пътища, водоснабдяване и канализация, паркови пространства, площади и спортни съоръжения, за които имаше специален прием. Всички тези инвестиции целят подобряването на условията на живот и комуникация в тези райони, което се отразява положително и на бизнеса. Успоредно с това има над 1500 проекта на стойност от около 500 млн. лв., изпълнявани по частните мерки. Тук искам да добавя и новата мярка 121 от "ПРСР 2007 - 2013“, която отворихме, за да минимизираме загубата и да усвоим максимално оставащия бюджет по програмата. Тя е за закупуване на земеделска техника и до края на годината Фондът трябва да разплати съгласно европейските правила абсолютно всички заявки, които ще постъпят.

Очакваме процентът на усвояване на средствата по "Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013" да бъде над 90% в края на 2015 г. Това е един много добър резултат за страна членка с първи програмен период.

 

- Какви мерки сте предприели, за да не допуснете загуби по програмата?

- Направихме анализ на изпълнението на всички мерки на ПРСР - както на частните, така и на публичните, включително на ос 2, която е свързана към директните плащания. Целта е да разпределим максимално добре оставащия бюджет спрямо проектите в процес на изпълнение. След което ще направим преразпределение на средствата заедно с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което до края на септември ще изпрати и последна нотификация по програмата. Така ще можем да покрием необходимите плащания - най-вече говорим за публичните общински мерки, които бяха наддоговорени с доста голяма стойност. Това е една от стъпките, която предприемаме активно, за да не допуснем загуби по "ПРСР 2007 - 2013“. Другата много по-важна промяна е удължаването на срока на строителните работи, или по-точно за изпълнение на проектите. Дейностите по приключването им няма да бъдат до 15 септември, а до 15 октомври, като респективно заявката за плащане трябва да бъде входирана до 15 октомври. Разбира се, за да бъде оформена тя, са достатъчни между 3 и 5 дни. Какво постигаме с тази промяна? Даваме възможност на нашите бенефициенти по-спокойно да довършат проектите си и да приключат всички дейности в края на септември или в началото на октомври. В много от случаите това е изключително важно за подобряването на качеството на изпълнение, както и на стойността и обема на дейностите.

 

- В края на август се срещнахте с кметовете на 75 общини, които са бенефициенти по "ПРСР 2007 - 2013“. Какво научихте от местните управници?

- Направихме среща с ръководителите на местните администрации, които имат най-много по брой и стойност останали проекти за приключване. Селектирахме 75 наши бенефициенти. Контактът ни с тях беше изключително полезен. Отзоваха се всички кметове или зам.-кметове на съответните населени места. Ние заявихме пълната си готовност да помогнем на общините, за да приключат успешно дейностите по "ПРСР 2007 - 2013“. Бихме могли да сме полезни в различни насоки, като се започне от необходимостта за занулителни таблици, които възникват при строителството на всеки един по-сложен обект, и се стигне до обработката на плащанията. Искаме да имаме добра комуникация с бенефициентите, особено когато имаме въпроси или нужда от допълнителни документи. Те трябва да бъдат максимално бързи и коректни, за можем да затворим плащанията навреме и в срок. Добрата комуникация и взаимодействие между българските общини, изпълнителите на проектите и Държавен фонд "Земеделие“ е изключително важна за успешното приключване на програмния период.

 

- Видим ли е вече ефектът от Програмата за развитие на селските райони?

- Ефектът е видим, и то не отсега. Първо трябва да отбележим отражението на "ПРСР 2007 - 2013“ върху производствата на земеделска продукция. Благодарение на проектите, които се изпълниха по Приоритетна ос 1, те са много по-модерни и нашите земеделски производители вече са конкурентоспособни не само на българския пазар, където има много външни доставчици от ЕС, но и на чуждите. Смятам, че производственият елемент на програмата се разви доста успешно и се реализираха много качествени проекти именно в земеделския сектор. При публичната инфраструктура определено имаше забавяния при осъществяването на проектите на общините, независимо че те бяха договорени ритмично за 2011, 2012 и 2013 г. Това се дължи основно на обществените поръчки, които в много от случите се бавеха, някои даже с години.

Безспорно поради необходимостта да се работи много по-активно във Фонда, възможността да посещаваме обекти е доста ограничена, но там, където отидем, ефектът е видим. Не само при пътните артерии, но и в градската среда на нашите населени места - площади, паркове. Започват да се финализират и големите спортни съоръжения. Това ще даде много добър сигнал и отзвук за подобряването на условията на живот. Инвестициите във ВиК инфраструктурата не са видими външно, но и те са изключително полезни.

 

- Каква е ситуацията с Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. по отношение на плащанията?

- Европейската комисия разреши да се извършват плащания по програмата и в първите месеци на 2016 г. - една доста сериозна глътка въздух за бенефициентите, които трябва да приключат тези проекти. Това увеличава възможността те да бъдат финализирани и разплатени в един не толкова активен режим. В момента се приключват доста проекти, като единствено има недостиг по мярка 2.1 на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" за производство на аквакултури. Този недостиг се появи заради това, че бе изгубен бюджет по програмата, който трябваше да бъде осигурен от определени мерки. Управляващият орган е преценил, че по-голямата част трябва да бъде взета от мярка 2.1. В активна комуникация сме с Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, за да имаме яснота какви са възможностите за осигуряване на преразпределитен ресурс по мерките и за частичното покриване на плащанията по мярка 2.1. Като цяло смятам, че проблемите по програмата от предходните години, основно свързани с неусвояването на бюджетите, са преодолени и тя ще се финализира сравнително успешно, въпреки че процентът на усвояване няма да е много висок.

 

- Изненадан ли сте от интереса по мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от новата ПРСР? Справи ли се Фондът с обработката на заявленията?

- Не сме изненадани от интереса. Очаквахме го, тъй като тези проекти се подготвяха доста преди да стартира и да се одобри новата програма. При бюджет за субсидии от 150 млн. евро заявените предложения бяха за над 1,2 млрд. лв., т.е. получи се съотношение 1:4 и то ще продължи да се движи в тези рамки при бъдещите приеми по останалите мерки. Например при 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от "ПРСР 2014 - 2020“ то е 1:2. За младите фермери вече е направен ранкингът и се извършват т.нар. визити на място. Мярката ще приключи в рамките на един-два месеца, а плащанията ще започнат от 1 януари поради чисто фискални причини. Интересът по тези производствени мерки показва, че българското земеделие се чувства все по-добре като отрасъл. Разбира се, ще има и проекти, които няма да се изпълнят в рамките на договорените условия, но ние ще предприемем съответни мерки.

Вече повече от половината проекти по мярка 4.1 са разгледани и са изпратени писма към нашите бенефициенти за уточняване на някои въпроси и за осигуряване на допълнителна документация. До края на октомври тези проекти ще бъдат договорени, като междувременно преди това трябва да финализираме и извънредния прием по мярка 121 от старата програма за земеделска техника. Ще й дадем приоритет, за да може да приключи изпълнението й до края на годината.

 

- Какви други мерки са обявени по ПРСР и колко предстои да се отворят още до края на годината? Кои ще бъдат интересни за строителите?

- Всички мерки са интересни за строителите в една или друга степен, разбира се, в зависимост от това доколко е застъпена дейността им. Предстои да открием мярката за преработка и маркетинг на земеделска продукция, номерирана като 4.2 в новата ПРСР. Тя ще бъде отворена през ноември, като очакваме не по-малък интерес и съотношението на бюджета спрямо заявленията да е същото като при 4.1. В момента в подготовка е наредбата за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката. Тя ще бъде разгледана от мониторинговия комитет към програмата и съгласно графика, който Министерството на земеделието е изготвило, ще бъде одобрена в края на септември.

Това са основните приеми за 2015 г. В началото на ноември ще оповестим инидикативен график за приемите за следващата година, който ще изготвим заедно с МЗХ. През 2016 г. ще се даде приоритет на общинските мерки, които след подготовката на наредбите и съгласуването на новите изисквания на ЕК, свързани с обществените поръчки и с някои от критериите за цени, трябва да бъдат отворени в края на зимата или началото на пролетта. Интересът към тях е много голям и затова ще направим всичко възможно те да бъдат отворени максимално рано, строителите да се включат активно в новата ПРСР и да се използва капацитетът на сектора.

 

- Кога ще бъде отворена първата мярка по "Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020"?

- Програмата е изпратена неофициално към ЕК за одобрение, като са отстранени всички забележки. Вероятно първата мярка ще бъде отворена след одобрението й. Тук има малко преструктуриране. Министерството на земеделието направи свое звено, което ще контрактува програмата, а ДФЗ отново ще е междинно звено за плащане. За мен обозримият срок за старта на програмата е началото на следващата година.

На четвъртата кръгла маса на КСБ "Модернизация на обществените поръчки“ споделихте, че една от най-тежките задачи за ДФЗ е свързана с процедурите по обществените поръчки. Ще се отразят ли промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) на Вашата работа?

Не само новостите в ЗОП ще доведат до желаните промени, но и допълнителните рестрикции, които ЕК иска да наложим, като прилагане на еднотипни критерии при избор, и то най-вече при техническите показатели за оценка. Те оказват съществено влияние при избора и понякога създават предпоставки за деформиране на оценката, особено когато тези технически критерии не са количествено измерими и може да се прилага субективизъм. Опитахме различни изисквания, които не бяха добре приети от Комисията, като започнем от гаранционните срокове, минем през сроковете за изпълнение и стигнем до т.нар. оценка на риска, която в много случаи няма най-съществено влияние и тежест при процедурите, но масово се приложи от определени общини. Оценката на риска би следвало да е елемент, заложен ясно в договорите, а не с който се оценява изборът на изпълнител.

 

- Какви други проблеми са се натрупали в структурата? Необходими ли са сериозни реформи във Фонд "Земеделие"?

- ДФ "Земеделие“ е една изключително тежка структура с много натрупани функции. Като разплащателна агенция ДФЗ администрира ПРСР и гаранционния фонд в земеделието, където са най-големите средства. Фондът е междинно звено и оторизиращ плащанията орган по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013. Същевременно ние администрираме и още около 300 млн. лв., които са предназначени за финансиране на национални приоритети в сектор "Земеделие". С достигането на тавана за плащанията в гаранционния фонд, което ще стане през 2016 г. - по 800 млн. евро годишно, управляваните от ДФЗ средства ще бъдат около 3 млрд. лв. годишно. Изискват се много сериозна организация и административен капацитет, който трябва да засилим през новия програмен период. До 2020 г. са заложени допълнителни контроли и изисквания, свързани с проверките на място както при субсидиране от гаранционния фонд, така и при ПРСР. За да спазим всички нови правила на ЕК, се нуждаем от допълнителен капацитет, който ние ще поискаме, и се надявам да бъде одобрен от правителството.

 

- Какви грешки не бива да повтаря Фондът през настоящия програмен период? Кои са научените уроци?

- Доста от допуснатите грешки бяха свързани със ЗОП и с договарянето на едни или други проекти, които не са най-ефективни в рамките на развитието на селските райони. Такъв пример са фотоволтаичните инсталации, които се изградиха с финансиране от ПРСР, но по никакъв начин не се отразяват на развитието на районите. Смятам, че подобни проекти трябва да бъдат избегнати през 2014 - 2020 г., както и да се ограничат някои от туристическите дейности, и когато не се финансират земеделски работи, акцентът да е върху различни производствени единици, генериращи заетост. За съжаление поуките в повечето случаи идват от негативите, които бяха допуснати. Надявам се да можем да ги отстраним в новия период.

 

- Как трябва да действат бенефициентите и изпълнителите през настоящия програмен период? Какво бихте ги посъветвали?

- Да бъдат коректни, да търсят градивното в проектите, а не просто възможностите за усвояване на средствата, без да е налице ефект от реализацията. Необходимо е да се създаде нормативна уредба, която да блокира подобни проекти. Бих ги посъветвал да не слушат консултанти, които им развиват спекулативни теории, а да гледат на програмите като средство за създаване на реален бизнес.

 
- Настоящата година ли ще е най-тежката за ДФЗ?

- Буквално е най-тежка, защото такъв обем плащания по две програми на ЕС не са се събирали досега. Вече администрираме по над 20 млн. лв. плащания седмично, които ще нарастват и в последните 4 месеца на годината ще достигнат сериозен обем. Успоредно с това трябва да създаваме и контроли по новия програмен период, и по двата финансови регламента - Гаранционния фонд и ПРСР. През следващата година акцентът ще бъде върху договарянето и проверките за това как се изпълняват проектите и бизнес плановете, тъй като разплащанията ще са много по-малки спрямо настоящата 2015 г.

 - От началото на годината проведохте няколко срещи с ръководството на КСБ. Полезна ли Ви беше Камарата и как ще продължи доброто сътрудничество между двете структури?

- Това е едно изключително ползотворно сътрудничество, което е факт от 2011 г. Непрекъснато сме в комуникация с КСБ по всякакви теми. Често се съветваме с Камарата на строителите в България, когато имаме проблем, тъй като тя притежава експертизата. Независимо дали става въпрос за трудности, свързани с обществени поръчки, или такива, които се отнасят до строителството. ДФ "Земеделие" участва и активно в организираните от КСБ и в. "Строител“ форуми, които са изключително полезни както за нашите бенефициенти, така и за строителите, които са основният двигател на изпълнението на програмите. Надявам се партньорството да продължи. То има всички предпоставки да се развие, така че да направим една доста по-ефективна реализация на новата Програма за развитие на селските райони.

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 1 2